Дух Господен

„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на  сиромасите."    /Лука 4:18/
Помазването е реална опитност, която човек изживява вътре в  себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият  свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които  да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи  красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която  го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало  на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи всички хора, като се движат по точките на окръжността със стремежа си към своята  основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.  Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата  на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една  точка в движението си образува крива линия, еднакво отдалечена от една  вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на  окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.  Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се  образува. 
1929_09_29 - Духът Господен - неделна беседа

Защо е злото?

Светът е обоснован на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, той трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши, свобода трябва да съществува. Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото можеха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро, нито зло. Понеже доброто само при абсолютна свобода може да функционира, следователно всички други сили трябва да функционират при едни и същи условия.

(1932_12_25 - "Ще влезе Духът")

Да бъдеш майка и баща

Казват, че църквата ще спаси хората. Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща - това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат и казват: "Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца." – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш каквото желаеш и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш.

"Що казва Духът" - 29.02.1920 Неделя, София 

Всеки трябва да помага на по-слабия

Едно се иска от вас – да си помагате. Вие се намирате при различни условия, не сте на едно и също положение, затова трябва да се чувствате като братя, взаимно да си помагате. Вие сте актьори, дошли на земята като на сцена да изиграете своята роля. Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля. Никой не може да играе добре ролята си, ако няма в себе си любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако ти имаш повече любов, дай му от своята. Мома, пълна с любов, да се ожени за момък, беден на любов. И обратно, момък, пълен с любов, да се ожени за мома, бедна на любов. Казват, че бедните не трябва да се женят. Трябва да се знае за какви бедни се говори. Богатството на човека се определя от неговия ум и от неговото сърце. Човек трябва да учи, да познае себе си и своя ближен. Днес хората се крият един от друг, не искат да ги познаят. Аз съм правел научни изследвания върху черепа на българина и съм дошъл до заключението, че човек е сложна математична формула. Всеки уд, малък или голям, също представя математична формула. Между тия удове, като формули, съществува известно отношение. При това забелязано е, че всеки външен или вътрешен недостатък на организма отговаря на някое негово вътрешно качество. Например, късият палец показва, че във волята на човека има някакъв недостатък. Палецът отличава човека от животните. 

(1920_02_29 Що казва Духът)

„Който има ухо, нека слуша що казва Духът към църквите.”

„Който има ухо, нека слуша що казва Духът.” Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо, всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие не подозирате какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години и днес сте спрели на една станция да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята заедно с вас пътува през различни места в пространството.
(1920_02_29 - "Що казва Духът")

Ден и нощ

Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действа непреривно. Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. Въртенето на земята около оста й и около слънцето показва процесите, през които душата минава. Светлата страна на земята говори за правилно отношение на душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на душата към Бога.
(1920_02_29 Що казва Духът-неделна беседа)

„Бъдете постоянно в молитва!“

Аз мисля, че всичката причина за нещастията в света се дължи на това, че не се молите усърдно. Рядко съм срещал хора в света да се молят. Да се молиш, това е най-красивото състояние!
Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет, между приятели и пак да си на молитва; все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Това значи да използваме времето съзнателно! Бих желал постоянно да се молите, т.е. в тези промеждутъци да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави!
Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“ Защо? Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази светлина.

 Молитвата - 23 юли 1924, София - лекция пред общия окултен клас

"Аз съм вратата"

Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ви състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот, има само една врата, през която може да влезете. Бъдещото ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславят от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа, но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сиреч душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа, умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че когато Духът ви срещне да сте готови; и нещо повече, да бъдете няколко минути по-рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот. 

1919_08_19 Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

Граници в живота

Ако и вие постоянно бъркате във вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъл, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милион, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струва човек да живее. Казваш, че не искаш да живееш, но разбираш ли значението на тези думи? Не искаш да живееш, това значи: този живот, който сега живееш, не го искаш повече. Много естествено! Ходиш по кръчмите, ядеш, пиеш; този кръчмар те бие, онзи те бие и най-после казваш: Дотегна ми този живот, не искам повече да живея, станах за посмешище. Какво е положението на затворника? Погледне към тавана на своята килия - небе няма. Погледне към изток, никакво слънце не вижда; погледне към запад - също, никакво слънце не вижда. Потърси с поглед някой от своите близки - баща, майка, брат, сестра - никого не вижда. Само стъпките на стражаря чува отвън - стои с пушка и го пази. Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрява и не залязва и не можете да се ориентирате, къде сте тогава? Казвам: в затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате. Те са инжекции в малка доза, за да усилят вашата дейност. Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог туря пясък на пътя ви, да подеме колелото и да продължи пътя си. Лошата мисъл е остен. Ти си се спрял някъде в пътя си, стоиш, потриваш се, не тръгваш. Опасно е да спираш на железопътна линия, където треновете минават един след друг; опасно е да спираш на път, където минават множество коли. 

"Граници в живота"6 януари 1932г. лекция пред ООК

Любов, обич и почит

Като не разбирате Словото, и мене не разбирате. Затова някой  казва: "Защо Учителят не помогна на нашия брат? Защо го остави да умре?" -  Питайте Бога, това е Негова работа. Той е създал света. Защо мене  държите отговорен? Питате ме защо грешат хората. И това е Божия  работа. Бог създаде Адам и Ева, но и те сгрешиха. - Защо сгрешиха?Питайте Бога. Той каза на Адам и Ева да не ядат от плодовете на  забраненото дърво, но те не Го послушаха. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите  думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава  въпросите. 
За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. -  Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме  каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас. Питате: "Кога ще ни кажете  неща, които никой досега не ни е казал?" - Когато  Бог отнеме каменните  ви сърца и ги замести с нови. До това време ще говоря за неща, които  предстоят да станат. - Какво ще стане? Топовете ще гърмят, чуковете ще  удрят, хората ще обедняват и ще забогатяват, ще се раждат и умират. 
Сега и аз ще ви кажа какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе  си и в своя ближен. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате,  внимавайте да не говорите неверни неща. Критиката ви трябва да почива  на истината. Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не  видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте  Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва  да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си истината. Можеш да  кажеш всичко, и пак да си далеч от истината. Каквото и да видите, не  бързайте да го изнасяте. 

1932_06_01 Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния

Стари и нови мехове

Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно петаче, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите. И затова Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове.

Беседа, държана на 12 юли 1915 г.

Недоволство и благодарност

Често вие искате услуги от хора, които стоят по-долу от вас. Това е невъзможно. Оня, на когото добротата е обикновена, ще направи обикновено добро; оня, на когото лошавината е обикновена, ще направи обикновено зло. Обикновеният прави обикновени работи, а необикновеният – необикновени. 
Мнозина роптаят против разумния свят, против възвишените същества, които са взели участие в създаването на света. Те дават на човека цял хляб, но той е недоволен. Тогава те казват: "Вземете му половината хляб." Пак си недоволен. Взимат половина от останалия хляб. Ако продължаваш да бъдеш недоволен, ще вземат още половина парче от останалото. Недоволството ти ще те доведе дотам, че ще вземат и последната ти хапка. След това започваш да плачеш и да се молиш. Дават ти едно просено зрънце. Ако си благодарен, ще ти дадат две зрънца. Продължаваш да благодариш – ще ти дадат три, четири, пет зрънца. Така ще увеличават зрънцата, докато се научиш да благодариш и на малкото. 
Ако те сполети малко зло, благодари. После ще те сполети още по-малко зло. Ако не благодариш за малкото зло, ще дойде голямото зло. Законът на доброто е следният: Ако благодариш за малкото добро, ще дойде голямото добро; ако благодариш за голямото добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен: Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.

1943_12_24 Сянка и реалност - Лекция пред Младежкия окултен клас