Предназначение

"На всеки човек предстои задачата да намери своето място и своето предназначение. Щом намери своето място и предназначение, той ще намери и смисъла на живота и ще почне да развива своите дарби и способности, които ще му донесат онова щастие да бъде доволен от себе си и от окръжаващата го среда, а също и окръжаващата среда да бъде доволна от него."

1939_01_08  "И ще бъдеш блажен"

Nadini: Nadini: Безсмъртие

Nadini: Nadini: Безсмъртие

Nadini: Безсмъртие

Nadini: Безсмъртие

Опитвайте нещата

Ще кажете, че ме почитате. За какво ме почитате? Аз съм беден човек, нищо нямам на земята. – „Ти си Божи човек, изпратен от небето.“ – Аз трябва да докажа това. Как ще го докажа? – „Ти говориш добре, хубаво проповядваш.“ – Кой не може да говори? – „Ние вярваме в тебе.“ – На какво почива вашата вяра? Петър каза на Христа: „Ти си син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Плът и кръв не ти откри това, но Отец ми, Който е на небеса“. Ако Бог ви е открил нещо, благодарете. Ако мислите, че друг някой ви е прошепнал нещо на ухото, не говорите истината. Дойдеш ли до реалността, ти не можеш да се съмняваш. Ще вярваш в реалността така, както вярваш в светлината. – „Аз не вярвам в светлината.“ – Ще повярваш. – „Как?“ – Ще тръгнем заедно на път в една тъмна нощ. Ще вървим, ще се блъскаме, без да знаем къде отиваме. Аз изваждам една свещ от джоба си, запалвам я и казвам: Виждаш ли пътя? – „Виждам.“ – Вярваш ли в светлината? – „Вярвам.“ Изгасвам свещта и казвам: Върви напред! – „Не мога, не виждам пътя, спъвам се.“ Запалвам свещта. – Виждаш ли? – „Виждам.“ – Вярваш ли във въздуха? – „Вярвам.“ – Във водата? – „Вярвам.“ – В хляба? – „Вярвам.“ – Светлината, въздухът, водата и хлябът са реални неща, които всякога могат да се опитат. Прилагайте вярата си, за да се усили. Опитвайте нещата, за да влезете в реалността на живота.

1936_10_18 Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство18 октомври 1936 г., Утринно слово, София

Шесто чувство

Между физичния и Духовния свят има известна прилика, но хората още не са свалили всичко, което съществува в Духовния свят. В бъдеще това може да се постигне. Тогава ще дойде Царството Божие на Земята. И животните са взели много неща от хората, но голяма е разликата между човека и тях. Вижте какви са дрехите на животните! Това е тъй естествено! Те живеят в крайно гъста материя, в лоши условия. Козината им служи за самозащита против лошите условия. Човек е излязъл вече от най-грубите и тежки условия и постепенно върви към по-благоприятни условия. Тялото на човека е изложено вече на Божествената светлина. Той я възприема и обработва в себе си. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, т.е. на оня, в когото шестото чувство е развито, виждате, че освен физично тяло, като външна дреха, човек има и други тела, едно от друго по-фино, от по-рядка материя. Същественото в човека е неговото Божествено тяло. И тъй, учете, да придобивате повече знания. 

"Вярата и Любовта. Шестото чувство" - Утринно Слово от Учителя, държано на 18 октомври, 1936 г. София – Изгрев

Безсмъртие

Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие. Смърт и безсмъртие – това са две положения. На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония.

 1914_09_11 "Мир вам!"11 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Бог иска да Го познаваме

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.

 – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство.
Нейният път досега са го представлявали за най-мъчен, непостижим. Обаче той е най-лесният, когато бъде разбран. По-лесен път от него няма.

Бог иска да Го познаваме, за да участваме в Любовта Му.

Някои хора приличат на онези пътници в пустинята, които като вървят вдигат прах около себе си и мислят, че навсякъде е прах. В живота има една хубава страна. Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда.
Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“
Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни.

Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)

Планините и хората

Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим. След това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа. Сега вие сте дошли на планината. Каква е вашата идея за планината? Планината е голям аристократ. Ако не спазвате нейните правила, тя казва на своите служители да ви изпратят, отдето сте дошли. Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че този камък не е на мястото си. 
Вие не знаете защо е създадена тази планина. Ако измените плоскостите на планините, ще изместите целия бит на българите. Всяка една плоскост, всяко едно сечение тук има отражение върху съзнанието на хората. Някой камък искате да го търкаляте. Спрете се и вижте в себе си дали трябва да го търкаляте или не. Ако го търколите, когато не трябва, ще ви сполети нещо лошо. 
Аз не искам сега да вземете буквата на нещата. Онези, които са работили тези скали тук, не са били глупави, те са били много умни. Тези същества правят сега едно преустройство на планината. Планините са направени за доброто на хората. Без планините вие не можете да бъдете здрави. Всеки камък ви предава нещо от своята механична сила.

 Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)

Приказки от 1001 нощ

Земята е построена от същества, които са завършили своята еволюция, и като последна задача им е било дадено да създадат Земята, като са им дали и всички материали.

Във всички форми, които са направени, те са вложили своите идеи, своите мисли. Затова ние изпитваме особена приятност, когато се намираме всред Природата. Когато сме в досег с камъните, цветята, езерата, ние се свързваме с идеите на напредналите същества и със самите тях.

Земята не е завършила още своето развитие. Върху нея сега работят и ще работят още върху нейния строеж тези съвършени същества.

Нашата задача в бъдеще ще бъде да продължим работата им.
Понеже ние вървим по техните стъпки.

Колко работници има тук! Тук идват милиарди работници, които работят и сега. Те са строили езерата.

Ако речем да приказваме по този начин, някой ще помисли, че това са приказки от 1001 нощ.

Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.) 

Мойсей

Мойсей, като стъпи на едно свещено място, доби сила и свърши своята работа. Той беше член на Бялото Братство и като такъв нямаше право да убива. За да изкупи убийството, сторено от него в Египет, той трябваше 40 години да пасе овцете. И трябваше да роди убития като свой син, за да изкупи убийството. Голямо търпение прояви той. 40 години е бил овчар – човекът, който е имал всичкото знание на Египет. На свещеното място е имало разговор между него и Бога. 
 Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)

ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

Човекът и планината

Но планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината.

Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка с разумните същества, тогава ще е в положение да направи правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка.
Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)

ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

Разговори с Учителя

Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятели, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават. Учителят с интуитивно прозрение долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи, завещани от миналото, и пречат на неговия растеж. В такива случаи Той с внимателна ръка отмахваше препятствието или просто осветяваше пътя, и всичко тръгваше добре.
Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)

Здравето зависи от доброто

Добрият живот

Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве. Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не. Онези хора, които имат любов, особено ядат. И като ядат, на тебе ти се прияде. Онзи, който няма любов, ще се навъси малко.

"Добрият живот" - утринно слово 4 май 1941 г.

Духовно, Божествено и материално

Казвате: Това са материални работи. Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? 

"Добрият живот"- утринно слово, 4 май 1941, София, Изгрев

Светлина, топлина и сила

Ако вие не можете да мислите, ако не можете да чувствате и ако не можете да постъпвате както трябва, тогава къде е човекът? Вие казвате: Бог живее в нас. Оставете тези празни, лъжливи думи, ако ги казвате без съдържание. Ако Бог живее във вас, трябва да имате светлина. Ако Бог живее във вас, трябва да имате топлина. И ако Бог живее във вас, трябва да имате сила. Ще имате светлина, която не изгасва. Ще имате една топлина, която и тя не изгасва. И ще имате една сила, която не изчезва. Няма по-хубаво нещо в света от това да имаш светлина, топлина и да бъдеш силен. С тези три неща човек може да направи своя живот щастлив.
 "Божественият параход и станцията „Благовещение“ -
22. Утринно Неделно Слово, държано на 19 март 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Долини и планини

Ти казваш: Той ми каза това и това. Това е едно предметно учение за тебе. А пък щом някой човек ти е казал нещо хубаво, ти ще кажеш: Аз бих желал да постъпя като него! Няма да го хваля. Аз като правя като него, това е най-голямата похвала. Той е свободен да говори каквото иска. Това е негово право. Защо говори така – той си има причини, има си съображения. Но ако той говори нещо отрицателно, аз от мое гледище ще кажа: Аз така няма да говоря! Защото той е единствено цвете в Божествената градина, той има право да говори така. А пък ти си друго особено цвете – ще говориш другояче. Ако всичкият свят беше пълен с планини, де щяха да бъдат долините? И ако всичкият свят беше долини, де щяха да бъдат планините? Светът изисква долини и планини. Нищо повече.
 "Божественият параход и станцията „Благовещение“- 22. Утринно Неделно Слово, държано на 19 март 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Славянин

На думата славянин ще извадите първите две букви „сл“ и остава „авва“. Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия.

 25 школна лекция, 29 март 1939 година, София, Изгрев

Молитва на времената

Господи, Боже мой, Великий и Святий Учителю на всяка любов и мъдрост, на всяка милост и правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време. Благий Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на човеците, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и озари ни с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички, да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие, да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както Си някога пращал, светии, пророци и гении да бъдат глава на народите навред. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канара на човешкото братство. Великий Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жетва за Святото Божие Дело, за Което Ти работи на Земята. Укрепи ни по Божия План чрез всички Небесни ангели и светии, Които са верни служители от Всемирното Бяло Братство.

Освети ни да работим с всички добри человеци. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Ти Си призовал за Господа, да изпълним своята задача до край.

Нека народът, сред който работим, избраната челяд славянска, да изпълни Волята Божия! Да бъде славянството светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият План на Земята!

Да бъде Волята Божия! Да дойде Царството Божие и да се вселиш, Ти, Господи, Боже наш, в душите на човеците завинаги!

Амин.

Вътрешен мир и разположение

Какво трябва да прави човек, за да не губи своя вътрешен мир и разположение? Той трябва да прилага закона за трансформиране на своите мисли и чувства. Ако изпадне във физическо неразположение, човек трябва да изпие сока на два–три лимона със захар, а след това да изпие сока на няколко портокала. Сокът на лимоните и портокалите възстановяват доброто разположение на духа, подобряват състоянието на стомаха. Състоянието на чувствата и на мислите се повдига чрез четене на книги, които описват живота и делата на светии, на велики хора. Дойдете ли до обезсърчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно в тази област. В тази област ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата си с цел да ви ограбят. Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване. Като изгубите силата, те лесно ще ви нападнат и ще си вземат от вас това, което им е нужно. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно с тях.
1935_01_20  - Товарене и разтоварване -20 януари 1935 г., Утринно слово, София

Малкото знание

Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание. То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната. Докато се възползваш от това знание, то е изтекло вече навън. Къде стои знанието на човека, който живее в постоянно неразположение и недоволство?
  
1935_01_20 "Товарене и разтоварване" -Утринно слово, София

Доброто и злото

Докато злото не е дошло при човека, той посажда в градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който са завързали. Дойде ли злото, веднага плодовете изчезват. Злото събира плодовете от градината на човека, задържа ги за себе си, а него лишава от тях. Като не знае причината за това, човек се пита защо му се отнема това, което очаква да получи. Злото е причина за това. Доброто дава възможност на човека да реализира благата, които му се полага да получи, а злото ги отнема. Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разбирането на човека. Ако знае изкуството да живее правилно, човек е вън от влиянието на злото. Не е достатъчно да се говори само за правилно живеене, но трябва да се живее правилно. Многото говорене не помага. То действа като проливен дъжд. Обаче от проливен дъжд растенията изгниват. Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша.
"Товарене и разтоварване" - 20 януари 1935 г., Утринно слово, София

Добродетел

Добродетелта подразбира противоречие в света – тя иска самопожертвувание. В нея человек трябва да прави онова, което е потребно, ако и да не се харесва на другите.

27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.
Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя

Три неща

Человек трябва да научи три неща:

• Неволята.
• Да не иска това, което не му трябва – иска ботуши, а му трябват чехли.
• Че в света има друг Промисъл, който върши всичко в света, да върши човек волята Божия.

 "Щастието е в человека" - Извънредна беседа 27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.

Обществото

Обществото е обусловено от человека. Имаме едно дърво, то има плодове и клонки. Всички имат тесни свръзки помежду си. Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, Който е създал клончета, плодове, и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на дървото. Щом се отдели, то изсъхва.

 "Аз ви избрах" - Щастието е в человека
Дънов, Петър Константинов. Аз ви избрах. Извънредни беседи от Учителя (1920 г.) Първо издание. София, ИК „Всемир“, 1995.

Вън от къщата

Съвременният человек трябва да почне да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че един человек не може да живее вън от къщата, която си е построил.
Енергията, която иде отгоре и се спира в нашия мозък, за да се прояви, ние наричаме Бог. Тази енергия не произтича от нашия мозък, а от други, висши полета.

Щастието е в человека
Аз ви избрах (Извънредни беседи от Учителя (1920 г.). София, 1995)
48 беседи от 12 февруари 1920 г. до 31 декември 1920 г.

Омразата

Който люби, той и мрази.
Който мрази, той и люби.
Омразата в нашия живот е да създаде условия за капките, които ще паднат върху нас. Тя е бурята, вихрите в живота, за да се дезинфекцирате.

Щастието е в человека - извънредна беседа, 27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.,
Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя

Ще живее человек двеста години

Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете.
Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората.

Щастието е в человека  27 юни 1920 г.

Щастието е в человека

Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели.
Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите.
Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището.
Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.

"Щастието е в человека"извънредна беседа, 27 юни 1920 г.

Нови условия

За да влезем в небесното царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го. Но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използувайки условията, знание, опитност. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес.

ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ - 6 януари 1914 г. Бургас

Различни условия за развитие

Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога. В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.

ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ- 6 януари 1914 г. Бургас

Да изпъдите чуждите мисли из себе си

Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос и Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал живот вечен Мене, ще даде такъв и на вас“. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение. Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“. Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие.

Необходимостта да познаваме Бога- 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Животът може да се уподоби на плат

Сега и човекът християнин, който иска да придобие вечния живот, трябва да познава основата на тоя живот и да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва първо да изтъчем и след туй да облечем. Той е първата дреха, с която трябва да се обвие човешкият дух. Когато изхабим тоя плат, ние оголяваме отвън. Това оголяване го наричат морално падане.

Христос ясно казва: „Вечен живот е да познавате Бога“. „Да го познавате“ - ето тайната на придобиването вечния живот. Но ще ме попитате: „Нима ние не познаваме Бога?“ Ако бихте Го познавали в Христовия смисъл, не бихте умирали. Но, ще ми възразите: „Кой не умира?“ Ами че това е то, което опровергава хорското твърдение, че познават Бога.

 "Необходимостта да познаваме Бога"- 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Христос е дошъл тъкмо да ни научи

А вечен живот е това, да познават Тебе,

Единаго и Истиннаго Бога,

и пратения от Тебе Исуса Христа.

(Ев.Йоан 17:3)

Сега да се върнем към Христовата мисъл. Да харчим пари, да изгубим живота си – знаем, но да спечелим живота – не знаем. Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н., човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная. Единственото нещо, което ме интересува сега, е да се нахраня, че след това ще мога да те слушам да ми приказваш за тия работи“. Та и ние ще кажем сега на философа: „Не искаме да знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е той замесен, как е произлязъл; искаме да се нахраним, да ядем от вечния живот, че после можем да разискваме с вас, колкото време щете, върху тия неща; сега искаме да се избавим от тази смърт“. И мисля, че това е правилното разрешение на въпроса.

"Необходимостта да познаваме Бога" - 21 септември 1914 г., Неделни беседи

Човек е притежавал някога вечен живот

Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате, дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. 

1914.09.21 "Необходимостта да познаваме" Бога21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Вечен Живот

Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“.

1914_10_12 Условията на вечния живот12 октомври 1914 г., Неделни беседи

Каква е Божията воля

Вие още не знаете каква е Божията воля. Според една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човека. Като не знаят това, хората със своите плачове приличат на малки деца, които се чувстват изоставени. Бог иска да ни направи щастливи, като ни прекара през всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бяла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голяма цена: написаната, макар с черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намери върху нея някоя хубава, светла мисъл, оставена от някой философ или учен. Следователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл. Грешникът, на чието лице е писано много, струва повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съм грешен? – Не съжалявай, че си грешил. Ти си написана книга, от която ще четеш и ще се учиш. Който влезе в съприкосновение с тебе, също ще чете и ще се учи от написаното. Ако само четеш и въздишаш, нищо няма да научиш. Ще четеш и ще се учиш от това, което си писал през вековете. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можеш да се радваш на нея, но ще останеш невежа. Ако се радваш на хляба, нарисуван на картина, ти си невежа. Обаче, радваш ли се на топлия хляб, донесен от фурната, ти си умен. Грехът не е в това, че искаш да направиш нещо и не можеш да го постигнеш. Грях е, обаче, да се отказваш да работиш за Бога. Грях е, когато упорстваш, своеволничиш и се отказваш да вървиш в правия път. Искаш да станеш светия. Как ще станеш такъв? За да станеш светия, трябва да оставиш всички да минат през тебе, да видиш какво правят те. Затова се казва за Христа, че понесъл греховете на цялото човечество.

Него видя Исус - неделна беседа, 9 ноември 1930 г.

Психически и физически свят

Между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Следователно, всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до доброто в света.

Учителю благи - неделна беседа, 3 февруари 1929 г.

Мозъкът

Някой иска да каже, че човешкият мозък е резервоар – не, той е проводник само. И целокупно, всички човешки мозъци по земята, това са проводници на умствената енергия. Те са философски въпроси, които за бъдеще има да развивате.

Ранните лъчи - МОК, 24 октомври 1926

Ако аз съм слуга

Желанието на всинца ни е да имате стремеж да се учите. Човек, който иска да се учи, всякога се подмладява. Въпросът за годините, че си на 50–60 години, той не влиза никак в сметката. Че сте женен, че имате деца, то е вашата длъжност. Ако аз съм слуга и трябва да служа на 10–15 души, нима това ме спъва да уча? Ще служа и като съм свободен, ще взема книгата и ще чета. Тия деца, това са абонати. Мъжът ти, това е един абонат, ще му услужиш, ще му нагодиш и след като свършиш работата, след това ще ти остане време. Ще вземеш книгата да четеш, ти за абонатите няма да мислиш. Като дойде време за ядене, ще затвориш книгата; после пак ще четеш. Така трябва да мислим. „Като ученици туй положение е трудно“ – може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бъдете ученици. Някои, като ме слушат, казват: „Много лесно говори Учителя, ама той бил ли е на нашето положение?“ Аз ще ви попитам тъй: Вие на моето място били ли сте? Аз на вашето място съм бил, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, аз съм го минал, тия задачи съм ги решил, минавал съм през тях; решил съм ги и мога да ви кажа как да ги решите правилно. Но като ученик всяка една задача си има начин за разрешаване. Елате с мен, ще ви покажа един пример. Той е следният. Почнете да четете на някой човек морал: „Направи това!“ Караш му се. Ти с това му придаваш енергия. И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин да му говориш. За него е добре, той е точило, но ти като го точиш, ти се източваш. Ти му разправяш: „Това не прави, онова не прави“. Той се утеши. Но ти, като влезеш в къщи, забелязваш, че си изгубил нещо. Сега аз не искам да ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност. Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога да го предотвратя от тази погрешка. Казвате някой път: „Учителят не знае ли?“ 

Значение на ръцете и пръстите7 януари 1923 г., Общ Окултен Клас, София

Божествената наука обема всичко в себе си

Има нещо в човека, което не е негово. Злото в света е вън от човека. Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява. Около човека има много духове и даже някой път има борба между тях, а после той, като стане сутрин, не е разположен. Човекът не е така защитен, както мислите, и затова трябва да се моли и огражда. Христос казва: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ И всеки, който вярва в тази власт, ще бъде ограден. За да можем да живеем добре на Земята, трябва да имаме Божествен живот, да бъдем охранявани. Ще дойде един ден – и всички, които се обичат от хиляди години, ще се съберат заедно – това разбирам щастлив живот. Затворят ли едного, то двама, трима, четирима да се помолят за него. Ако биха се отворили очите на човека да вижда наблизо и надалече, той не би се смущавал. Ако не дойдат от Невидимия свят да ти помагат, какво ще свършиш сам? Аз се чудя на хората как мислят, че ще свършат нещо сами – каквото посеят, Невидимият свят го възраства. Един човек ми каза: „Аз вярвам в Христа.“ А аз му отговорих: „Ти вярваш в Него, а пък аз Го обичам.“

1. Боян Боев (1883 – 1963)
 
2. → Акордиране на човешката душа - т.3

Къде е Господ?

Казват: „Къде е Господ?“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас.

Боян Боев (1883 – 1963) → Акордиране на човешката душа - т. 1

Разумното начало в света

Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и прочее. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си.

 Боян Боев (1883 – 1963) → Акордиране на човешката душа - т. 1