Не се произнасяйте за човека

Като ученици, пазете следното: Не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават какво се крие в затворената кутия.
Хармоничен избор - лекция 11 април 1930 г.

Буквата М

Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: „Мога да направя това добро“. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате „мога“, отколкото „не мога“. Буквата „М“ прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата „Н“, която е носител на отрицателното в света. – Защо не може да мисли човек? – Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
"Хармоничен избор" - 11 април 1930

Раждане

Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувства, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
Хармоничен избор - 11 април 1930 г., София, Изгрев, МОК

Разумната воля

Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувства това нещо и ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето – волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.

Хармоничен избор

Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев, МОК

Душа и Дух

Сега можете да направите още няколко опити да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите „душа“ и „дух“? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът – това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта – друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: „Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост“. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта наистина носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. – Към кого проявява благостта? – Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е Любов и Мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.

Хармоничен избор

Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев, МОК

Душата е съд

Кои думи наричаме производни? – Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. – Как мислите, отде произлиза благостта? – От Бога. – А душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа влиза душата, а след нея – животът. – Какво носи животът? – Младост? – А младостта? – Добрини и радост. Значи душата е пълна с добрини и радост.

"Хармоничен избор" - Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев.

Какво по-хубаво

Някои ме питат: в кой Господ вярваш? Ние вярваме в онзи Господ, Който е Любов, Който е Живот, Който е Светлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облекло и всичко, което е в нас. Ние вярваме в онзи Господ, Който не се нуждае да Му служим по външен начин, но този Господ се нуждае от това, да изявяваме Неговата Любов навън. Той иска Неговата Любов да минава през нас тъй, както водата минава през земните пластове и се прецежда, за да излезе на повърхността чиста. Той иска всички да бъдем проводници на Божията Любов. Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредит, и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? Какво по-хубаво от това да живеем по Бога?
"Великият закон"
Беседа, държана от Учителя, на 11, октомври 1925 г. в гр. Русе

Туй тихото

 Бог е най-познатото, най-възвишеното същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме от хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към възвишеното, към благородното, това е Бог, това е Божественото в нас. Туй тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих глас говори във всички. Колко пъти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили някаква погрешка! Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: няма нищо, има начини да се поправи тази погрешка. 

1925_10_11 Великият закон11 октомври 1925 г., Неделни беседи, Русе

Връзки и отношения

Откакто се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Защо? Защото старата култура разрешава тия въпроси по един начин, а новата култура ще ги разреши по друг начин.

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Недоволството

Когато човек изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. Той е недоволен от хората, недоволен е и от себе си. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. В тази култура човек е крайно индивидуализиран. И ние виждаме как днес всеки човек иска да подчини другите, той да стане център, около който те да се движат. Вследствие на това силно индивидуализиране между хората започва една вътрешна борба за първенство. И в заключение тази борба свършва с катастрофа, обща за всички и лична за всеки, който участвува в нея. Това нещо става и в държавите. Днес избират едного за цар, благославят го, коронясват го, но утре се обяви някаква война, която не даде очакваните резултати, и този цар се вижда принуден да напусне престола. Възцарява се друг цар, събират се около него други хора и започва пак същата история. Коя държава, кой народ и кой цар досега са реализирали своите идеали? Резултатите на всички държави, на всички царствувания са само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н.

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Гениален човек

И тъй животът изисква взаимопомощ. Науката, която ще дойде, ще бъде свързана с живота. Днес хората са готови само да се критикуват. Срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой великан. Какво излиза всъщност? На ръст сте едва 1,60 м, гърдите ви са тесни, изобщо нямате внушителен вид." Гледате друг някой – строен, добре поставен, главата – правилно сформирувана, всичко е както трябва, а всъщност тази глава нищо не ражда. Значи съвременните хора се лъжат в своите преценки, понеже не познават онези абсолютни мерки, по които могат да определят кой човек е обикновен, кой е талантлив и кой – гениален. Кои са отличителните черти на гениалния човек? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човек е гениален. Трябва точно да се определи кое в човека е гениално – носът, очите, ушите, устата, брадата или челото. Истински гениален човек е този, на когото всички удове на тялото са гениални. Ако един от удовете му не отговаря на изискванията на гениалността, този човек не може да бъде гениален. Погледът на гениалния човек е дълбок. Той е свързан с цялото Битие. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи. Той е толерантен към всички.

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Човек е колективно същество

Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен за това убийство?

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София