Вътрешен мир и разположение

Какво трябва да прави човек, за да не губи своя вътрешен мир и разположение? Той трябва да прилага закона за трансформиране на своите мисли и чувства. Ако изпадне във физическо неразположение, човек трябва да изпие сока на два–три лимона със захар, а след това да изпие сока на няколко портокала. Сокът на лимоните и портокалите възстановяват доброто разположение на духа, подобряват състоянието на стомаха. Състоянието на чувствата и на мислите се повдига чрез четене на книги, които описват живота и делата на светии, на велики хора. Дойдете ли до обезсърчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно в тази област. В тази област ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата си с цел да ви ограбят. Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване. Като изгубите силата, те лесно ще ви нападнат и ще си вземат от вас това, което им е нужно. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно с тях.
1935_01_20  - Товарене и разтоварване -20 януари 1935 г., Утринно слово, София

Малкото знание

Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание. То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната. Докато се възползваш от това знание, то е изтекло вече навън. Къде стои знанието на човека, който живее в постоянно неразположение и недоволство?
  
1935_01_20 "Товарене и разтоварване" -Утринно слово, София

Доброто и злото

Докато злото не е дошло при човека, той посажда в градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който са завързали. Дойде ли злото, веднага плодовете изчезват. Злото събира плодовете от градината на човека, задържа ги за себе си, а него лишава от тях. Като не знае причината за това, човек се пита защо му се отнема това, което очаква да получи. Злото е причина за това. Доброто дава възможност на човека да реализира благата, които му се полага да получи, а злото ги отнема. Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разбирането на човека. Ако знае изкуството да живее правилно, човек е вън от влиянието на злото. Не е достатъчно да се говори само за правилно живеене, но трябва да се живее правилно. Многото говорене не помага. То действа като проливен дъжд. Обаче от проливен дъжд растенията изгниват. Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша.
"Товарене и разтоварване" - 20 януари 1935 г., Утринно слово, София

Добродетел

Добродетелта подразбира противоречие в света – тя иска самопожертвувание. В нея человек трябва да прави онова, което е потребно, ако и да не се харесва на другите.

27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.
Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя

Три неща

Человек трябва да научи три неща:

• Неволята.
• Да не иска това, което не му трябва – иска ботуши, а му трябват чехли.
• Че в света има друг Промисъл, който върши всичко в света, да върши човек волята Божия.

 "Щастието е в человека" - Извънредна беседа 27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.

Обществото

Обществото е обусловено от человека. Имаме едно дърво, то има плодове и клонки. Всички имат тесни свръзки помежду си. Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, Който е създал клончета, плодове, и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на дървото. Щом се отдели, то изсъхва.

 "Аз ви избрах" - Щастието е в человека
Дънов, Петър Константинов. Аз ви избрах. Извънредни беседи от Учителя (1920 г.) Първо издание. София, ИК „Всемир“, 1995.

Вън от къщата

Съвременният человек трябва да почне да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че един человек не може да живее вън от къщата, която си е построил.
Енергията, която иде отгоре и се спира в нашия мозък, за да се прояви, ние наричаме Бог. Тази енергия не произтича от нашия мозък, а от други, висши полета.

Щастието е в человека
Аз ви избрах (Извънредни беседи от Учителя (1920 г.). София, 1995)
48 беседи от 12 февруари 1920 г. до 31 декември 1920 г.

Омразата

Който люби, той и мрази.
Който мрази, той и люби.
Омразата в нашия живот е да създаде условия за капките, които ще паднат върху нас. Тя е бурята, вихрите в живота, за да се дезинфекцирате.

Щастието е в человека - извънредна беседа, 27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.,
Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя

Ще живее человек двеста години

Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете.
Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората.

Щастието е в человека  27 юни 1920 г.

Щастието е в человека

Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели.
Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите.
Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището.
Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.

"Щастието е в человека"извънредна беседа, 27 юни 1920 г.

Нови условия

За да влезем в небесното царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го. Но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използувайки условията, знание, опитност. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес.

ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ - 6 януари 1914 г. Бургас

Различни условия за развитие

Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога. В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.

ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ- 6 януари 1914 г. Бургас