И в любовта може да има примес

Как ще бъде човек свободен, когато е вързан? Има нечисти мисли и желания; как ще се освободи от тях? Както виното съдържа примес от изверженията на квасните гъбички, също така и в мислите и в чувствата може да има примес. И в любовта може да има примес; тогава се явяват завист, подозрение, съмнение, които са все ферментации на тази нечиста любов. Тогава се изменя човешкото лице, което по-рано е имало правилна, красива форма – всичко се отразява на устата, очите, носа, ушите и пр. Когато имаш едно желание, което те мъчи, това показва, че то не е Божествено и трябва да го трансформираш. Има духове, които са готови да помагат при трансформиране на мислите. Важното е да дойдат помощници. Щом си на работа, те идват. И затова се молим: „Изпрати Духа Си.“ Задачата на ученика е да превърне своето неразположение в разположение.

"Оперирай със себе си"-

Боян Боев (1883 – 1963)

 

→ Акордиране на човешката душа - т. 1

Цяла наука е

В пътя, по който вървите, придобивките ще дойдат последователно. Не се стеснявайте, човек не трябва нито да бърза, нито много да замедлява. Човек трябва да изучава състоянията си. Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов. Дойде ли омразата у теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива трансформации. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно същество, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик. Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното. Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб. Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.

"Оперирай със себе си" - 

Боян Боев (1883 – 1963)

 

→ Акордиране на човешката душа - т. 1

Ще влизаш вътре в този храм

Дошло е време съвременният свят да изучи човешкото тяло и тогава ще се построи една социална наука според нуждите на хората. Писанието казва: „Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Писанието казва още, че тялото е храм на Бога, което значи, че ще влизаш вътре в този храм и ще учиш. Християните все още не учат в този храм и си остават невежи.

Кръстът трябва да бъде тесничък и като се удвои трябва да даде широчината при рамената. А ако се удвои широчината на ръката при китката трябва да даде широчината на шията.

Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави. Той е като едно растение, което е младо, стреми се нагоре, но се чуди. А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си. А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие. Разстоянието от пъпа до края на ръцете, които са издигнати над главата, е равно на разстоянието от пъпа до края на краката.

Главата съставлява капиталовложението, лицето представлява капитала в обръщение, а ръката показва печалбата. Умът е физическата страна на Божествения свят, мозъкът е физическа страна на ума, а човешката глава е резултат на човешкия Дух. Душата работи чрез сърцето, а Духът – чрез ума. Белите дробове са резултатът на човешката душа, а стомахът е физическият човек. Във формите на тялото, където е издуто, налягането е отвътре, а където е вдлъбнато, налягането е отвън.

"Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу" - 

Боян Боев (1883 – 1963)

 

→ Акордиране на човешката душа - т. 1

Огледало

Сега през тази година си купете по едно хубаво огледало и сутринта, като станете, поогледайте се. Или сутринта, или на обяд, или вечерта се поогледайте малко дали сте доволни от вашето лице. И турете си идеята, че трябва да бъдете красиви. Искате веждите ви да бъдат тънки. Не ги скубете. Искате лицето ви да бъде червено, не го боядисвайте. Нито устата не я червисвайте. Ако искате бели да ставате, яжте грах. Ако искате червени да станете, яжте череши. Ако искате да имате тънки вежди, имайте едно тънко деликатно разбиране за нещата. Нека веждите ви да станат тънки. Щом много желаете материални работи, веждите надебеляват. Това са общи работи. Не трябва да вземате буквално нещата. Веждите, брадата, ушите – това са пособия. Мъжът има брада и мустаци. Те му са антени, антени с дълги вълни. Жените и те имат мустаци, но с къси вълни. Понеже жените функционират с къси вълни, те са по-досетливи. Та казвам: Ако искате да възпитате един мъж, оженете го. Само така се възпитава мъжът. Ако искате да възпитате една жена – да роди дете. Децата възпитават жената. Ако искате да възпитате един човек, събудете неговия ум. Ако искате да възпитате жената, събудете нейното сърце. Или другояче казано: събудете органа на вашата любов, да разбирате Божественото, да имате благородно сърце. И ако искате да развиете вашия ум, събудете вашата светлина. Две неща ви трябват: любов, която да събуди душата ви, и Божествена светлина, която да събуди вашия ум. Да преминете в една нова фаза. 

"Посрещането на Господа" - утринно слово 08.01.1939 г.

Естественото положение

Казвам сега: Как ще се явите пред Господа? Вие искате Господ ли да ви търси, или вие да Го търсите? Кое е по-хубаво? Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Някой казва: „Аз съм търсил Господа и сега не искам да Го търся.“ Тогаз ти си под някоя шубрачка. Естественото положение е: като дойде слънцето, трябва да излезем ние да го посрещнем. Това е естественото положение. Естественото положение е: когато дойде Господ, да Го посрещнеш и да Му дадеш онова внимание, което заслужава. А пък ти си занят и не искаш да го посрещнеш. Сега казвате: „Що значи посрещане?“ Посрещането на Господа е във вашата мисъл. Дойде ви една светла хубава мисъл, която преобразува живота ви; дойде едно светло чувство във вас – това го наричам любов; дойде една светла постъпка във вас – това е присъствието на Бога. Тази сутрин посрещнете Господа. Като дойде Господ, да се представите такива, каквито трябва да бъдете. Всеки да се представи така, както разбира. Някой от вас ще каже, че не му е дошло още времето. Той казва: „На стари години ще Го посрещна.“ – Закъснели сте. На колкото години сте, посрещнете Го! Няма по-хубаво нещо от посрещането на Господа. То е естественото положение.

"Посрещането на Господа"- 08 януари 1939 г., утринно слово

Ние сме един незавършен процес

Има три начина в разбирането на живота. Когато аз говоря някой път за любовта, подразбирам това хубавото, чистото, което излиза и което влиза като храна в нашата душа. Когато аз говоря за вярата, подразбирам онази сила, която излиза от Бога и влиза в човешкия ум. Любов е, което влиза в човешката душа, а Божествената сила, която излиза от Бога и влиза в човешкия ум, това е вярата. И на трето място е надеждата. Всички ония блага, които ние търсим, това е надеждата, която излиза от Бога. Това е онзи материал, който излиза сега, и от който се строи човешкото тяло. Ние сме в процес на строеж. Ние сме в един незавършен процес. Апостол Павел казва: „Не сме достигнали до съвършеното.“ Някой мисли, че като вярва и като обича, и като се надява, че е в завършен процес. Не, той е в процес на строеж. Например най-първо ние не трябва да се безпокоим. Опитвали ли сте да не се безпокоите? Ние себе си измъчваме. Седиш някой път и казваш: „Колко съм лош човек!“ – ти сам си казваш това. Но като ти каже друг това, ти се сърдиш. В какво човек е лош? Той иска другите хора да бъдат много добри към него, а пък той сам не е добър към тях, както той иска от тях. Например някой аристократ, като върви, погледне го някой съсед и аристократът очаква неговият съсед да го поздрави пръв. Например полковникът върви и войникът пръв ще го поздрави. Кой трябва да поздрави пръв? Ти, като си кажеш, че си лош човек, как е възможно да се радваш в себе си? Как може човек да каже, че е лош. И отде знае, че е лош? Ако човек е станал лош, от само себе си не е станал. Ние туряме външни причини. Значи направил го някой лош. И ако е добър, някой го е направил добър. Тогаз къде е човекът? Третото положение: човекът, който служи на доброто и на злото, той е човекът. Някой казва: „Аз съм лош.“ – Не! Ще кажеш: „Днес служих на злото.“ Значи двама господари имаш: злото е един господар и доброто – друг. Днес си лош, значи служил си при лошия господар; или си добър, значи служил си при добрия господар и добър ставаш. И ще имате тогаз плюс и минус. И това, което вършите, то ще се самоунищожава, понеже доброто и злото ще се неутрализират.
 "Посрещането на Господа" - утринно слово 08.01.1939г.

За да може да изпрати Бог Духа си

Та често в шишетата на духовните и религиозните хора има ракия. И минава за светена вода. Аз разбирам под „ракия“ следното: всяка една мисъл, която не е чиста, Божествена, аз я считам за ракия; всяко едно чувство, което не е такова, каквото Бог го създал, е ракия; и всяка една постъпка, която не е каквато Бог я е създал, е ракия. Ние ракия не правим, но една нечиста мисъл е ракия. Ти трябва да имаш една Божествена мисъл. Когато ядеш плод, чист, от дървото трябва да го вземеш. Ние имаме предвид в духовния свят да се храним с онези мисли, които Бог сега ни изпраща. И следователно, когато вие четете Словото, ще видите, че всякога човек трябва да се моли, за да може да изпрати Бог Духа си. Казано е: „Ще изпратя Духа си.“ И Христос казва: „Когато дойде Духът, той ще ви научи.“
  
"Посрещането на Господа"-08 януари 1939 г.

Дванадесет тела

Човек е облечен с дванадесет тела. Сега няма да ви говоря за това. Дванадесет тела има той. Засега от дванадесетте тела функционират само четири: първо – физическото тяло, второ – на чувствата, на сърцето, трето – на човешкия ум и четвърто – на разумния живот, наричано още на причинния свят. В тези четири тела той сега функционира, а пък другите осем тела седят в зачатъчно състояние. Те очакват за в бъдеще да се проявят. Като влезете в духовния свят, там ще развиете още четири тела. И като влезете в Божествения свят, ще развиете пак четири тела и ще станат всичко 12 тела. За някого казвате: „Той много е разбрал.“ Обаче неговото умствено тяло не е пробудено и тялото на сърцето му не е организирано, а пък мислят за него, че е духовен човек. Духовният човек е спокоен човек. Той няма какво да се вълнува. Казват му: „Еди-кой си е болен, ще умре.“ Той казва: „Няма нищо.“ Викат го домашните му, казват: „Какво ще правим без него?“ Той казва: „Че преди да беше дошъл, какво сте правили?“ Например майката, преди да е дошло детето, тя е играла на хорото, а сега, като дойде детето, тя мисли, че без него не може. Че преди как е живяла тя без него? Едно време детето беше в нея. После то излезе вън от нея. И като умре, къде ще отиде? Пак ще се върне при Бога.
  
"Посрещането на Господа" - 08.01.1939

Мисли, желания и постъпки

Та сега, като се расте, какво трябва да се вложи при растенето? Понеже една къща ще се изгради от такъв материал, какъвто донесете. Следователно животът почива на онези мисли, желания и постъпки, които човек носи в себе си. Как проучвате мислите? Как познавате дали една мисъл е ваша, или чужда; и как да познаете дали едно желание е ваше, или чуждо; дали една постъпка е ваша, или чужда? Някой път ние казваме, че нещата са общи. Но трябва да имаме ясна представа за тях. Например въздухът е общ. Но ако вие вдишате в себе си въздух, то онзи въздух, който е влязъл в един човек, той е изгубил онази преснота. Значи необходимо е въздухът да бъде пресен и в това отношение постоянно има течение. Старият въздух отива нагоре и навън, а новият въздух – надолу и навътре. И благодарение на това течение, на тази смяна, ние постоянно дишаме пресен въздух. По краищата на дробовете остава малко и от стария въздух. Ако вие живеете добре, вие трябва да се храните с онези мисли, които са Божествени, а не с онези мисли, които са минали през ума на един човек. Аз сега не отричам – една мисъл може да е минала през човешкия ум, но той може да ѝ дал ход, без да я опетнил. Ако мине силата на любовта през вас, вие може да ѝ дадете една нова украса и тя може да изгуби първоначалния характер.

"Посрещането на Господа" -
Утринно Неделно Слово, държано на 8 януари 1939 г., 5 ч. с., втори ден на Рождество Христово, София, Изгрев

30, 60, 90 години

Сега как разбират децата живота? Децата на една година разбират живота по един начин; на две години – по друг начин; на 3, 4, 5, 6 – по особен начин. И колкото човек повече расте, се смята за по-зрял. Тридесет години се смята за зряла възраст. Има три зрели възрасти. От една година до тридесет години – това е физическият живот на човека. Тридесетата година – това е зряла възраст за живота. До 60 години е духовният живот на човека. Шестдесетата година представя зрелия живот на духовния човек. Третата фаза е до 90 години. Тя представя умствения живот на човека. Човек почва да разбира Божественото. Когато стане човек на 90 години, едва ще почне да разбира Божественото. Сега вие едва сте завършили физическия живот и в духовния живот сте деца.

"Посрещането на Господа"- Утринно Неделно Слово, държано на 8 януари 1939 г., 5 ч. с., втори ден на Рождество Христово, София, Изгрев

Учителят за свободата

Когато се говори за свобода, не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не води до свобода. Свободата се добива чрез разумна вътрешна дейност - придобиване контрол над нисшата природа за изява на висшата. Учителят казва: „Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен".

"Учителят ни оставяше свободни" - Елена Андреева

1. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
 
2. → Изгревът - Том 9

Той не ни упрекваше

Много пъти съм мислила за вярата на Учителя в нашите възможности, когато ние се проявявахме така несъвършено. Чудила съм се на тази вяра и съм си казвала: "Учителят ни вижда в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното." Тази негова вяра ни придаваше сила. Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде. Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да спазваме законите му. 

"Учителят не проповядваше" - Елена Андреева

1. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
 
2. → Изгревът - Том 9

Втичане и изтичане на енергия

Да се върнем към въпроса, защо едни тела горят и изгарят, а други – горят и не изгарят? Ако в една лампа има газ за осветление и запалите фитила, газта ще гори, докато се свърши. Щом газта се свърши, лампата няма да свети. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се прибавя в нея газ, тя ще гори непрекъснато. Значи, тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато. Тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят. Ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон, ние казваме: Човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организъма на младия става постоянно втичане на енергия от природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот. При това положение, колкото се влива в него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огънят се разпалва? Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Там, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Там горението е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. За пример, някой вярва в Бога. Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение. Щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата показва, че като идеи те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви. В тях се извършва само разлагане на материята. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия.

1926_10_03 Облагородяване на сърдцето3 октомври 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Вярващ и обезверен

И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота, дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си. Той представя гола пустиня, в която цветя не цъфтят, птички не пеят, води не текат. Вярващият, обаче, носи Божията светлина в ума си и Божията топлина в сърдцето си, и под тяхното влияние расте и се развива.

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Пукната стомна

Като ученици, вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера, които представят сбор от същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което всякога могат да ви дават добри съвети и напътвания. Ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат начин, как да работи. Благородството на човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане.

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Докато сте млади

Какво представлява злото? – Злото е сбор от действия на същества, които не спазват Божиите закони. “Не се противи на злото”, това значи, не се противи, нито осъждай тия същества, които не спазват законите. Каквото и да правите, тези същества са безпощадни в проявите си. Те трошат камъни и скали в планината с динамит. Видите ли това, отдалеч още се отбийте от пътя си. Не минавайте покрай тях. Ако трябва да минете край тяхната кариера, минете и заминете, без да им кажете нещо. Някой се оплаква от съдбата си. – Не, дойдеш ли до съдбата си, отдалечи се малко и оттам изучавай Законите й. Макар и да сте млади, вие ще научите много неща от съдбата си. Докато сте още млади, вие трябва да разрешите много въпроси. – Не може ли тия въпроси да се разрешават на зряла възраст? – Има въпроси, които човек трябва да разреши още сега, на младини. Младият трябва да работи, да учи, а старият, който е пропуснал това време, трябва да се разкайва. Започне ли младият да се разкайва, той преждевременно е остарял. Когато греши, младият трябва да изправя погрешките си. Среща ли мъчнотии, той трябва да ги преодолява. На младия не е позволено да се обезверява. Щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си. Никакви мъчнотии няма да ме спрат в пътя ми. Ще имам доблест да се справя с всичко.

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Сатурн и Юпитер

Като сте дошли на земята, вие трябва да изучавате планетите и звездите в слънчевата система, да знаете какво влияние упражняват върху вас. За пример, някои са забелязали, че Сатурн указва лошо влияние върху човека. Обаче, те не са проследили, в какви случаи, именно, Сатурн влияе зле. Когато човек се бори със Сатурна, т.е. със съдбата си, последната го гази. Докато мисли, че сам може да устрои съдбата си, човек всякога ще изпитва нейните удари. Той всякога ще среща противодействието на Сатурна. Юпитер пък казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. – Какъвто съвет и да даде Сатурн на човека, последният казва: Това не е твоя работа. Аз зная, как да наредя работите си. – Добре, ще се опиташ. Знай, че ако отвориш война, трябва да устоиш. Не устоиш ли, ще носиш последствията на твоята неразумност. Затова е казано: “Не противи се на злото!”

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Влиянието

Като ученици, вие трябва да живеете в хармония. За да спазвате хармонията в природата, всеки от вас трябва да намери своето място. Когато влизате в клас, всеки трябва да седне до такъв другар, с когото си хармонира. Тази хармония се определя от планетните съчетания. Някой от вас се намира под влиянието на Земята; друг – под влиянието на Слънцето; трети – под влиянието на Юпитер и т.н. В зависимост от тия влияния, на всеки човек са дадени съответни дарби и способности, които той трябва да развива. Не само в окултната школа, но и в обикновените училища, учениците трябва да се нареждат така, че всеки да сяда до другар, с когото си хармонира. Мнозина се страхуват от влияния, вследствие на което избягват дружбата си с някои хора. Никой на никого не може да влияе. Ако има някакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората могат да си противодействуват едни на други, но не и да се спъват. Ето защо, за да не си противодействуват, те трябва да се ползуват от доброто влияние на силите, които работят в тях. Някой казва: Еди-кой си ми влияе с мисълта си. – Щом той ти влияе, и ти можеш да му влияеш. Живите хора могат да си влияят едни на други. Ако някой жив човек ти влияе, бъде и ти жив да му влияеш. Ако някой човек е земен тип, може ли той да влияе на Луната или на Слънцето? Слънцето, обаче, влияе на земята, като изпраща светлина и топлина. Колкото слабо да е влиянието на земята, и тя влияе на другите планети. Влиянието е велик закон. Тъй щото, пазете се от противодействие, но не и от влияние. Колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете. Как ще избегнете влиянието на слънцето? Как ще избегнете влиянието на земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дървото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейното влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на земята?

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Наслоявания от миналото

Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу – към центъра на земята, а клонете нагоре – към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно. Това не се постига изведнъж. Човек ще пъпли, ще се движи стъпка по стъпка, докато дойде до върха, към който се стреми. Това значи, да бъде човек герой. Мъчнотиите, препятствията в живота на човека не са нищо друго, освен наслоявания, натрупвания в съзнанието му, над които той трябва да излезе. Както растенията са засипани с пръст, така и в съзнанието на човека има ред наслоявания от миналото, от които той трябва да се освободи. Силен човек е онзи, който може да се справя с мъчнотиите си. Който не може да се справя с мъчнотиите си, той е слаб човек. Той лесно се обезсърдчава и търси начин да тури край на живота си.

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Нищо не може да ви спъва

Като ученици, вие трябва да дойдете до положение да изменяте неблагоприятните условия, в които живеете. Те седят главно във вашия ум, в съзнанието ви. Много хора внасят в ума си такива мисли, които ги правят маниаци. От сутрин до вечер те са нащрек, мислят, че ги преследват да ги убиват. За да се развива правилно, човек трябва да изхвърли от ума си всички мисли, които му препятствуват. Дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва. Може ли въжето да спъва дървото? Ако вържете едно дърво с въже, няма да мине много време, и въжето ще се скъса. Дървото е в сила да се справи с всички препятствия, с всички неблагоприятни условия, при които се намира. Колко повече човек може да преодолее неблагоприятните условия на своя живот. Дървото, растенията разбират химия и я прилагат в живота си. Ако увиете железен тел около едно дърво, то ще отдели от себе си такива сокове, които ще разядат желязото, и в скоро време ще се освободи от него. И в човека са вложени сили, чрез които той може да преодолява препятствията, които среща на пътя си. Обаче, затова се изискват знания. Както растенията познават елементите на почвата, законите на светлината и на топлината и се ползуват от тях, така и хората могат да приложат своите знания.

1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София

Молитва за България

Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

Амин.

Щом излъжеш

Ние говорим за греха, говорим за лъжата. Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в Природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в Природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили. Единственото важно нещо е – съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове. Тъй се разрешава въпросът.

Никаква лъжа - 6-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 5 ноември 1922 г., неделя.

Една окултна Школа беше раят!

Че именно заради една лъжа на първия човек хората сега страдат. Заради лъжата страдат, нищо повече! Единственото престъпление беше заради лъжата. И двамата първи хора бяха в окултната Школа. Раят, това беше една велика окултна Школа, а не туй детинско разправяне, което ни предават. Една окултна Школа беше раят! Тия дървета не са дървета, това бяха живи хора, култура от хора. Тия дървета, тия живи хора, не са такива, каквито ги мислите. Раят, това беше една велика култура в миналото. И когато този прародител на тази култура направи първата погрешка, той нямаше смелостта да изкаже истината и излъга. Там, както е писано в Библията, туй косвено се разбира. Адам казва: „Аз мислих, че Ти ще ми дадеш една другарка, жена умна, интелигентна, която да ми помага в живота, а ето, тя още при първия изпит, още първия ден ме увлече в това престъпление. На Тебе възлагах надеждите си, по-умна жена трябваше да създадеш!“ Това беше един упрек. Тогава Господ замълча. Учителят си замълча. Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината. Казва: „Ти знаеш, аз всякога изпълнявах Твоята воля, но тази жена ако я нямаше, бих ти слугувал, тя ме излъга“. Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва: „Слушай, ти как направи престъпление в Школата?“ – „А онази змия, онази интелигентност, която ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш? Увлякох се. Кой е виновен?“ И Господ казва: „Изкарайте ги навън, и той страхливец, и тя страхливка!“ И от 8,000 години ние се учим да бъдем смели и решителни, досега ние сме били все страхливци. Смелост се изисква сега! Няма по-велико нещо от това, човек да излезе, когато Господ го вика, и да каже: „Да, съзнателно направих тази грешка, направих я“. Никакво извинение!

Никаква лъжа - 6-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 5 ноември 1922 г., неделя.

За да бъде човек красив

За да бъде човек красив, има закон. За да бъде красив има известни правила. Щом мозъкът функционира правилно, има достатъчно светлина, щом сърцето функционира правилно, щом слънчевият възел, човешката воля действува правилно, човек винаги ще бъде красив. Красотата се обуславя от човешкото сърце, от човешката воля. Ако той не е красив, значи има някакъв недъг, недоимък. Недоимъкът може да е материален. 
"Лъжата"-25 септември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София

Двама бащи има в света

Двама бащи има в света: баща на истината и баща на лъжата. Това са два различни свята. Изучавайте се, да знаете от кой свят сте дошли. Ако влизате в чуждите градини и късате плодовете без позволение, вие сте дете на лъжата. Ще кажете, че господарят го няма в градината. Бог е Господар на всички градини. Повдигнахте ли очите си нагоре да попитате Господа, може ли да си откъснете няколко плода? Ще кажете, че гледате нагоре. Ако гледате към дървото, това е едно нещо; ако гледате към Бога, това е друго нещо. Позволението идва от Господаря на дървото, а не от самото дърво. Ето защо и като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигаш очите си нагоре, към Великия Баща на истината, и ще искаш разрешение да ядеш и да пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Ще кажете, че сте гладни, няма време да искате разрешение. Според мене, гладен е само онзи, който служи на Любовта. В този смисъл гладът е едно от приятните чувства, което води към Любовта. Някои поддържат мисълта, че хората умират от глад. Досега никой човек не е умрял от глад. Много хора умират от преяждане, от лакомия, но от глад – никой. Змията каза на първите човеци, че ако ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, ще станат богове. Те повярваха в нейните думи и ядоха. Но думите ѝ не бяха истинни, затова се сбъднаха думите на Бога: „Който яде от забраненото дърво, ще умре.“. Те повярваха в лъжата, а не в истината. Който вярва в лъжата, той е мъртъв. Бог казва на всички: „Щедро давайте!“ Като бръкнеш в джоба си и извадиш една монета, дай я, не я връщай назад. – „Голяма е монетата, ще обеднея.“ – Не се страхувай от сиромашията. Ако даваш и на тебе ще дават. Не се самозаблуждавай, че си сбъркал, като си извадил по-голяма монета. Не лъжете себе си. Ако искате да станете човеци, щедро давайте. Като сеете нивата, жито ще имате; ако не я сеете, по нея плевели ще растат.

1941_09_07  Което не е / Законът на лъжата7 септември 1941 г., Съборни беседи, Утринно слово, София

Откъде дойде лъжата в света?

Откъде дойде лъжата в света? От дървото за познаване на доброто и на злото. Това беше единственото дърво от човешкия порядък, затова Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво. Престъпят ли заповедта Му, те ще излязат от рая. Като ядоха от плодовете на това дърво, те се скриха от лицето на Бога. Дълго време Бог вика Адам, но той не се обади. Най-после каза: „Тук съм, Господи, но срам ме е да изляза пред Тебе“. Защо се е срамувал Адам да се яви пред Господа? Защото бил гол. Всъщност голотата не е нищо друго, освен лъжата в човека. Не знаеше ли Господ, къде е Адам, че трябваше да го търси? Бог знае всичко, но не искаше да види лъжата в лицето на Адам. Той му даде възможност да обмисли положението си и да изправи грешката си. Обаче Адам излъга Господа. Той каза: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от забраненото дърво“. Ева пък се оправда със змията. Те скриха истината. Причината да ядат от това дърво се дължи на желанието им да станат учени и големи като Бога. Ева беше дете на Адам. Може ли бащата да се оправдава със сина или с дъщеря си? Бащата може да накара детето си да лъже, но детето никога не може да накара баща си да лъже. Който лъже, не е роден от Бога – друг е неговият баща.

1941_09_07 "Което не е / Законът на лъжата"-7 септември 1941 г., Съборни беседи, Утринно слово, София

Ние, хората на Земята, сме забавление

Някой казва: „Животът не ме интересува.“ Казвам: настанало е еднообразие във вас. Голямата скръб е родила еднообразието. Какво трябва на този човек? – Малко радост. Например някой човек няма нито пет пари. Дайте му 100-200 лева, веднага ще внесете в него една малка топлинка и той ще каже: „Животът сега има малко смисъл.“ Ако му дадете още 400-500 лева, сърцето му ще тупа още повече. Ако му дадете 2-3-5-10-100-300000 лева, той ще каже: „Сега вече съм напълно осигурен!“ – и ще започне да си урежда живота. Вземете ли му парите, по обратния път ще дойде в него същото състояние. Ние, хората на Земята, сме забавление за по-висшите същества на Небето. И аз мога да ви кажа, че те правят опити с вас, опитват вътрешния живот, който се развива във вас. Тези думи, които ви казвам, са вметнати. Те са само едно положение, което трябва да имате всякога предвид в ума си, за да се радвате вътрешно в себе си и при най-големите мъчнотии и страдания.

Пелените на живота. Радости и скърби -26 ноември 1924 г., Общ Окултен Клас, София

Радост и скръб

Сега вие искате радости, но не разбирате законите на Природата. Ако пък искате скърбите, резултатът ще бъде същият. Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът. Радостите и скърбите – това са пелените, които обвиват човешкия живот. Това са две различни състояния. Аз не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това са отживели схващания. Страданията, тъй както ние ги знаем, тъй както съществуват, това са обвивка на самия живот, те са една необходимост, една неизбежност. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате. Като казвам „и да ги разбирате, и да не ги разбирате“, във философския смисъл на думата подразбирам – и да ги искате, и да не ги искате, те пак ще дойдат. Всички същества, които са минали преди нас, все са страдали. Ние искаме да минем през същия път, но като царски синове, без страдания. За никого не се прави изключение. Аз искам да срещна някого, комуто се е направило изключение. Привидно може да се показва, че някой не страда, но всъщност не е така. Всеки ще си плати данъка. Кой как дойде на Земята, ще страда. Има известни правила, на които всеки трябва да се подчини. Неизбежно е това! Тия две положения в живота – радост и скръб – ще помните, за да не се ражда индиферентност у вас.

"Пелените на живота. Радости и скърби"-26 ноември 1924 г., Общ Окултен Клас

Енергиите на животинското

Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но тия набрали се енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?“ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал, и е доволен, благодари.
"Природа и геометрия" -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Животински навици

Сега, вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал човекът тогава и сега като човек той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно това, животинското, е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й се подчинявате.

"Природа и геометрия" -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Закъснели души

Сега, за живата природа, за всички същества, които съществуват на земята, ще си съставите едно понятие не такова, каквото сегашните хора имат. Всички тия същества са разумни и страдат, само че са на градация. Това са все души закъснели, това са души в застой. Например, млекопитаещите са души, изостанали в развоя на своето развитие, закъснели са те, птиците – също. И всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така ще има закъснели души и от човечеството. Те ще бъдат закъснели души от Бялата раса, както има закъснели души от черната раса. А един закъснял от черната раса много мъчно може да мине в бялата раса. От една раса в друга много мъчно се минава. В природата има известни междини или граници за такива души.

Природа и геометрия -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Оставете ги, нека да растат

„Оставете ги, нека да растат!“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
Плевелите и пшеницата -22 януари 1922 г., Неделни беседи, София

Законът на спасението

Законътъ на спасението е единъ постояненъ законъ, който дѣйствува всѣка минута. Всѣка минута човѣкъ трѣбва да се спасява. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва само единъ пѫть да се спаси. Азъ съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това. Не вѣрвамъ, защото човѣкъ не само единъ пѫть трѣбва да яде, не само единъ пѫть трѣбва да диша, това е постоянна връзка и така е и със спасението. И ако човѣкъ постоянно не се спасява, никога нѣма да се спаси. Това показва, че трѣбва да има постоянна връзка между Бога и човѣка и тя се нарича „връзка на спасение“.

Казвате: „Спасенъ ли съмъ?“ Днесъ може да си спасенъ, но утрѣ ще те хване нѣкой за гушата; днесъ може да си ситъ, но утрѣ може да бѫдешъ гладенъ; днесъ може да имашъ добра мисъль, а утрѣ да ти дойде лоша мисъль. Значи тази трояка връзка у човѣка трѣбва да сѫществува. Това наричамъ Законъ на спасение. Така го опрѣдѣлямъ азъ и никой не може да даде по-добро опрѣдѣление отъ това. Бихъ далъ 20 000 лева на онзи, който даде по-точно опрѣдѣление. Нека се събератъ всички логици, всички философи и дадатъ по-точно опрѣдѣление. Слѣдователно Христосъ дойде да възстанови тази трояка връзка: между хора и хора, между ангели и хора и между Бога и хората. Това е спасението.

"Спасението"-25 февруари 1917 г., Неделни беседи, София

Мечката, която си срещнал в гората

Има случаи в живота, когато човек може да понесе спокойно и най-големия бой, обаче кажат ли му една обидна дума, не може да се побере в кожата си. – Защо? – Хората са така възпитани, че изискват да се отнасят с тях добре, да ги почитат и уважават. Следователно, ако някой ги обиди, те мъчно носят обидата. Друг е въпросът, ако обидата иде от любим човек. Там по-лесно прощават. Обидата не е нищо друго, освен мечката, която си срещнал в гората. Тя произтича от грубото естество на човека. Ако човекът, който те обидил, е груб, това показва, че си срещнал неговата мечка; ако те ухапе с езика си, срещнал си неговата змия; ако те уплаши, срещнал си неговия заек. Това не е човекът, това са неговите слуги. Човек е колективно същество. Когато се казва „Познай себе си“, това значи познай онази специфична черта, която те отличава от другите същества в колектива. Човек се отличава по три неща: по своя живот, изразен чрез волята; по своите благородни чувства, изразени чрез сърцето, и по своята права, светла мисъл. Мисли всякога право, без страх, че ще те накажат или убият като войник на бойното поле. Каква е мисълта на войника? Той мисли да върви напред, да победи неприятеля си, но това е от страх или по принуда. Друго е да мислиш, че светът е създаден разумно, че Бог го управлява и доброволно да изпълняваш Неговата воля. Истински човек е онзи, който използва разумно Божията мисъл и живота, даден от Бога. Да живееш правилно, това е изкуство: както писателят пише правилно; художникът владее своята четка; математикът решава добре и най-трудните задачи. Човек трябва да работи съзнателно, ден и нощ; и като спи, пак да работи.

 "Път на вътрешно разбиране" - Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1931 г., София, Изгрев.

Числото 9

Та, казвам: В (числото) 153 това, 1-то, е онзи велик принцип, който действува в света. Ако ти имаш една глава светла, която да разрешава постоянно и да знае законите на природата, да разбира тайните на природата, ако в тази глава имаш едно съкровище, числото 5 е съкровището. Това е съкровището, това е майката, туй е онова, което съхранява нещата. 5 не спада към Божествения свят. 1-то спада към Божествения свят. 5-те спада към онези велики души в света, които са разбрали Божия закон. Това е числото 5. Нямаме дума в съвременния език, (с която да го определим). Туй е едно число, което твори, но не съгражда. 3-те спада към човешкия свят. Защото в света човечеството представлява числото 3. Ние сме деца на числото 1. Числата 5, 3 и 1, като ги съберете, дават 9 – един Божествен резултат, от който всеки един разумен човек може да благува. Ти може да намериш щастието си в числото 9. Единственото щастливо число, според мене, е числото 9. Ако повторите 9 – 99: туй е най-щастливото число. Ако го повторите три пъти – 999: то е най-щастливото число и в Божествения свят, и в света на светиите, и на хората. 999 – туй значи да имате един разумен свят.




"Числото 153" - 32-ра неделна беседа, държана от Учителя на 13.V.1934 г., 10 ч сутринта, София

153 риби

Но какво представлява числото 153? Общият сбор е 9; 153 е завършен резултат, един Божествен цикъл. 153 значи това, което се е завършило благополучно. От него ти може да се ползуваш. Онези, които са се занимавали с тайните науки, (знаят), под думата „153 риби“ те означават една от великите тайни. Рибата е емблема на християнството. Само човек, който разбира естеството на рибите, може да победи всички мъчнотии в живота. Ако ти не разбираш живота на рибите, винаги ще те следват нещастия. Затова, който иска да бъде щастлив, трябва да се занимава малко с риболовство. Трябва да се занимава с риболовство не тъй, както се занимава една дама, която е красива. Защото, зад красотата ако не седи една разумна сила – разумността, добротата, тази красота е една уловка, това е един капан, в който може всеки да пострада. А красотата, зад която седи разумността, добротата, то е благословение да срещне човек такава една красива жена. Няма по-голямо благословение да срещне някой такава красива жена. А няма и по-голямо нещастие да те срещне една жена без тези добродетели. Тя е една мечка с мечета.
 "Числото 153" - 32-ра неделна беседа, държана от Учителя на 13.V.1934 г., 10 ч сутринта,София

Нов метод на работа

И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. 

"Трите методи на природата"2 март 1922, Общ Окултен Клас, лекция //, София

Три вида работа

Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.

"Трите методи на природата"-2 март 1922, Общ Окултен Клас, лекция ІІ, София

Колко пъти на ден да се храним?

Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). 

"Трите методи на природата"-2 март 1922, Общ Окултен Клас, лекция ІІ, София

Правилно хранене

И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. 

"Трите методи на природата"2 март 1922, втора лекция, година І, ООК, София

Правилна форма и асиметрия

И тъй, ще работите върху вашите темпераменти: върху темперамента на главата си – нервния, върху сангвиническия темперамент, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темперамент. И всякога ще разпределяте енергиите си равномерно. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментите се изопачават, ще се появи асиметрия: пръстите се изкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявяването на енергиите.

И тъй, умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм (електричество), след туй на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота (тяжест) и най-после сила на движение, или както аз го наричам, растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трябва само да посадим тия неща, но те ще трябва да израснат и дадат своя плод. Някои писатели пишат добре, понеже те са вложили в своята мисъл всички тия качества.

"Четирите правила"9 март 1922, Общ Окултен Клас, София

Не се спирай на грешките на хората

Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. Той всеки ден твори нови неща. Ново твори. Сега, има много хора, които се спират на погрешките на другите, и казват: „Това дали е право или не?“ В абсолютното право има само едно правило. И аз желая всички вие да турите туй правило: да внасяте в себе си всякога нещо ново, нещо добро. Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни. Но туй правило, колкото ви се даде - толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нямайте лошо мнение за себе си. Имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за тебе. Ако кажеш: „Аз съм много лош“, и подразбираш, че Бог те е направил такъв, много грешиш. Пък, ако разбираш, че си много мързелив, то е друг въпрос. Кажи: „Способен съм аз да направя това, способен съм“.

"Четирите правила"9 март 1922, Общ Окултен Клас, София

Развиване на способностите

Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развият, у едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов. Тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използува настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред.

"Четирите правила"9 март 1922, Общ Окултен Клас, София

Опасности

На земята особено е много опасно да се хвали човек. Опасно е и да корим. Няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене, и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек, защо? За да го подкупим. Мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой път казваме: „Ти си много лош“, с това ние искаме да му въздействуваме. А той казва: „Не съм толкова лош“. В окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват. Не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят.

"Четирите правила"9 март 1922, Общ Окултен Клас, София

Човешката воля

Где остава човешката воля? Човешката воля, по моето схващане, това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път. Няма ли воля, това показва, че те са бездетни, тези хора са живели един грешен живот. Това е разрешението. Човек без воля, значи това в духовния живот е едно израждане. Това е определение на волята, но не е както определението на съвременните философи.

"Четирите правила"9 март 1922, Общ Окултен Клас, София

Умът и сърцето

И човек има два героя в себе си. Кои са те? Аз ще ви ги кажа. Първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Около тия двамата герои авторът, значи Духът, разпределя другите лица. Духът е авторът, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Сега, този автор подбира своите герои. Той определя точно в какво седи геройството на героя и на героинята и им придава известни морални качества. За пример, на героя ще даде сила, смелост, решителност, за да побеждава. А на героинята ще даде най-големи страдания, за да издържи. Нея ще я постави в най-големите изкушения и тя ще ги издържи. Дава ѝ отрицателната роля. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум? Какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен! Ако умът си каже: „Това не е за мене“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече! И когато някой ангел слезе на земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един ученик, който влиза в школата, търси най-лесния път, от този ученик нищо няма да излезе. Ако той дойде при мъчните задачи и ги заобиколи, или дава други да му ги решат и с чужда задача влиза, ние знаем какво може да излезе от него. И всичките сега управляващи в света, които седят начело, са излезли от такива школи, където са решавали все лесни задачи.
И тогава, какви трябва да бъдат качествата на сърцето? Те пък съответствуват на героинята. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Тия са качествата, които ученикът трябва да придобие. Никой не се ражда с тях. Той ги придобива. Има условия за това и трябва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. 

"Четирите правила"-9 март 1922, Общ Окултен Клас, трета лекция, София

Болни или здрави?

Когато излязохте от Бога, болни ли излязохте? – Здрави. Следователно, кой е причината, че сте болни? – Вие самите. Когато излязохте от Бога, невежи ли излязохте или учени? – Учени, а не невежи. Сегашното ви невежество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашали сте на физическото поле.

Четирите правила9 март 1922, година І, лекция ІІІ, Общ Окултен Клас, София