Изкачване и слизане

На другия ден, от изгрева на Слънцето до обяд човек пак се качва на планината, а след обяд слиза в долината да работи. През нощта човек е пак на работа. Тогава започва най-грубата работа – пречистване на къщата. Господарят излиза от къщата си, т.е. от своето тяло, а слугите пречистват цялата къща. Сутринта, когато господарят, т.е. Божественото в човека се върне в къщата си, намира всичко пречистено, в пълен ред и порядък и започва работата си: изкачване на високия връх и после слизане в долината на работа. Следователно възкачването нагоре е път на Божественото, а слизането в долината е път на човешкото.
1930_08_21 Божествена връзка21 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Долина и планина

Може ли този, който е в долината, да вижда това, което друг вижда на планината? Това не показва, че този, който е в долината, не е способен да вижда както онзи, който е на планината. И той може да вижда както този на планината, но днес няма възможност да се качи на това високо място, вследствие на което много неща за него не са ясни. Следователно, когато някои неща не са ясни за вас, вие трябва да напуснете долината, да се качите на планината и оттам да ги разглеждате. Значи от изгрева на Слънцето до обяд човек седи на планината. Този процес в нашия живот е възходящ. Ние го наричаме служене на Бога. Дойде ли Слънцето до най-високия връх на планината, то започва постепенно да слиза, върви към залязване. С него заедно и човек прави друга дъга в своя живот: той слиза в долината, дето ще започне Божествената работа.
1930_08_21 Божествена връзка21 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Кое е от Бога

Ние сме свободни да действаме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни. Например човек трябва да яде. Колко трябва да яде? – Колкото Природата му е определила. Яде ли повече, отколкото му е определено, той ще се разстрои. Кой е виновен за това? Бог е определил на всеки колко трябва да яде. Яж умерено, докато ти е сладко, но без да преяждаш. Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека. Грехът не е нищо друго, освен неизпълнение на Великия Божи закон.

1930_08_20 Познава гласа му20 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Център на всяка разумност

Известно е на всички що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове – всички разумни същества, по-близо или по-далече, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв – според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – Център на всяка разумност.

1930_08_20 Познава гласа му20 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Божественото не се търси

Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са човешки. Божествената светлина сама иде; въздухът сам иде – около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по целия свят ще намерите Божественото. Човек трябва само да измени своята посока и Божественото ще го намери. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човешкото добре. Понеже не сте усвоили Божественото както трябва, и човешкото, което търсите, не може да усвоите – там правите погрешки. Ако Божественото се усвои добре, и човешкото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.
13-та Беседа от Учителя, държана на 27 октомври, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев. 

Създайте си характер

Правило в носенето е: Дреха, която не обичате, оставете настрана. Обуща, които не обичате, не ги туряйте на краката си. То е лично. Не хората как носят. Ако искате да създадете в себе си характер, то е пътят. Никога не носи нещо, което не обичаш. Никога не носи едни тесни обувки, понеже влияе върху характера.
1944_10_27 Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

Памучни и ленени

Според мен най-хубавите дрехи за възпитанието са ленените дрехи и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Човек, който е малко болен, вълнени дрехи да носи. По някой път по-малко престъпления правим в лена и памука. За вълнените дрехи -ще острижем, ще вземем дрехата на овцата преждевременно, от бубата ще вземем пашкула преждевременно. Много хубави са вълнените дрехи, обаче за самовъзпитанието памучните и ленените са по-добри. Не че е лошо да се носят вълнени дрехи. 
Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

Доброто е което възпитава

Казвам: Когато ходите през седмицата, наблюдавайте хората как вървят. Колко хора ще намерите, които вървят правилно, да има нещо хубаво в ходенето. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате вярно физическия свят, не може да извадите верни заключения от фактите. Как ще наблюдавате мислите и чувствата, те са отвлечени работи. Ако видимите неща не ги разбираме, как ще разберем невидимите? Ако ти доброто не може да оцениш, злото съвсем не можеш. Човек от злото не се възпитава, доброто е, което възпитава. Със злото възпитание не може да стане. Злото е само ограничение, то ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, по което човек може да се възпита, е доброто като храна. Злото е като предупреждение да не ядеш много. Що е възпитание? Възпитанието е резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добрата храна, добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки, всичко туй, което е видимо в света.
1944_10_27 Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово

Закони и болести

Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. 

1941_01_08 Ще ви бъде -8 януари 1941 г., Общ Окултен Клас, София

Не ви съветвам

Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. 

1941_01_08 Ще ви бъде-8 януари 1941 г., Общ Окултен Клас, София

Бог не е човек

 Бог не мяза на човек, Той не е като нас. Той е същество, за когото няма противоречие. От най-лошите работи може да изкара най-добри. Той злото го превръща на добро. Той познава химията тъй добре, че от всичките киселини може да извади най-хубавите неща за ядене и пиене. Каквото му дадеш, Той ще изкара най-хубавото, няма нещо лошо за Него. Той само знае как да го направи. 

1941_01_05 Дева зачна5 януари 1941 г., Неделни беседи, София

Ние сме носители

Някой ден ти чувствуваш тъга, някоя тъга иде от някъде. Някой ден чувствуваш една радост и тя не е твоя. Някой ден чувстваш побуждение да направиш нещо, но и то не е твое. Всичките стремежи, побуждения не са ваши. Музикантът свири, този стремеж не е негов. Поетът пише, но този стремеж иде от друг свят. Художникът рисува, но и този стремеж иде от друг свят. Героят е герой, но от друг свят иде стремежът му. На всичко туй ние сме носители. Казвате: Нашето. Ние не разбираме така. В света всичко, което Бог е създал, е наше, когато ние работим заради Него. Когато работим само заради себе си, то не е наше.
1941_01_05 Дева зачна -5 януари 1941 г., Неделни беседи, София

Тониране

Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е тониран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи. И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.

1936_02_12 Тониране12 февруари 1936 г., Общ Окултен Клас, София

Както Бог е обещал

Работите стават, само когато Бог е казал, и никога не стават, когато хората кажат. Когато нещата не стават по човешки, ние плачем. Щом плачеш, значи обещаното е по човешки направено и затова не е станало. Радваш се, весел си. Значи обещанието е по Бога, и нещата са станали. Радостен си, значи нещата са станали, както Бог е казал. Плачеш, понеже нещата не са станали тъй, както хората са обещали. И ако плачете, вие плачете, защото нещата не са станали, както хората са обещали. И радвате се, понеже нещата са станали, както Бог е казал, както Бог е обещал.

1936_02_12 Тониране12 февруари 1936 г., Общ Окултен Клас, София

Всеки от вас ще бъде един извор

Не е въпросът само да придобиете знание да поправите живота си временно на Земята. Ако вървите по този истинския път, вие ще придобиете много повече, отколкото сте очаквали. Защото вашето желание да се повдигнете, то е желание на вековете. Като дойдат условията да проявите хубавото, гениалното във вас, всеки от вас ще бъде един извор, от който трябва да излезне едно благословение – тъй трябва да гледате.

СЛЪНЦЕТО VI година (1926-1927) 18^-а лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 30.I.1927 г., неделя

Тъй както корабът е направен

В този век всички ще бъдете приведени в тези пертурбации. Те са механически, вий не трябва да се плашите, когато дойдат. Тъй, както корабът се навежда наляво и надясно, но не може да се обърне – тъй е направен. Онзи, който го е направил, знае. Тъй е направен, че вълните не могат да го обърнат. И човек така е създаден в света. Вий трябва да вярвате в едно – човешката душа е всесилна и нищо отвън не може да я отклони от нейния прав път. Да я отклони може, но тя пак ще се върне, тъй както една каучукова топка. Вий може да я ударите, но тя по силата пак ще отскочи.

СЛЪНЦЕТО

VI година (1926-1927)

18^-а лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 30.I.1927 г., неделя

Превръщане

Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния в положителни, това значи, да владее силите на природата. Истински ученият познава свойствата на различните видове материя и законите които я управляват. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлинната материя и лесно се справя с тях.

1927_01_30 Неизвестни величини / Слънцето30 януари 1927 г., Младежки Окултен Клас, София

Истински живот

Ученикът трябва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човек може да има ред способности в себе си, но той сам трябва да съчетае всички външни условия в едно, за да развива способностите си. В това отношение човек е подобен на художник, който има четка, платно, бои, но той сам трябва да съчетае боите, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начин. За да придобива знания, да развива своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето. Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърдцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот. Под думата “истински живот” разбираме идеен живот. Като вниквате в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето. Те са идейни хора. Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам предвид само физическото слънце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам пред вид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва.

1927_01_30 Неизвестни величини / Слънцето30 януари 1927 г., Младежки Окултен Клас, София

Чистене на ума

Най-първо се научете да очистите вашия ум. Докато не се научите да чистите ума си, вие не можете да имате ясна представа за чистотата. Чистотата започва от очистване на съзнанието. Трябва да се очисти съзнанието. Не трябва да допущаш нито една нечиста мисъл в ума си. Това е цяло изкуство. Ако се отвориш, хиляди същества ще дойдат и ще налеят нещо нечисто в тебе. 

Тониране12 февруари 1936 г., Общ Окултен Клас, София

Ум и сърце

Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. 

Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето -
13 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 13.I.1924 г. в гр. София

Проводник, а не актьор

Апостол Павел казва: „Ако говоря с човечески или с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Много се е говорило и говори за любовта, въпреки това хората не я разбират. По-право казано, хората разбират любовта, но по свой начин. Те влизат в любовта и изиграват такава роля, каквато не им подобава. По отношение на любовта, човек може да бъде само проводник, но не и самостоятелен актьор. Чрез любовта човек става проводник на Божественото в себе си. По този начин той вижда Божественото, както в себе си, така и в другите. Какво правят хората? Като ги обикне някой, те искат да ги считат за божества, абсолютно да не се съмняват в тях. За да не се съмняваш в човека, той трябва да бъде съвършен.

ПРОЯВЕНИЯТ И НЕПРОЯВЕНИЯТ29 август, 1936 г., Съборни беседи, София

Разумност, живот и любов

Някои искат да убедят хората, че Бог съществува в света. Не е въпрос да се убеждават хората механически, че един Бог има в света, или че едно верую съществува. Важно е всеки човек да схване Бога като вътрешна, първична причина на нещата, която може да внесе в него здраве, живот, сила да понесе всички мъчнотии и правилно да ги разреши. Това разбиране на човека за Бога внася в него сила, мощ. Съвременният живот, съвременната наука се крепят на тази вътрешна потаена сила. Как се нарича тази сила не е важно. Различни имена можете да й дадете. За човека е важно, че той може да се подчини на три неща в себе си: на своята разумност, на своя живот и на своята любов. Със своята разумност той трябва да схваща външната страна на нещата. Със своя живот той трябва да схваща съдържанието на тази сила. Със своята любов той трябва да осмисли всичко онова, което иска.

Достоен - неделна беседа от Учителя, държана на 9 юни, 1929 г. София – Изгрев. 

Законът на любовта

Единственият закон, който действа в света, това е законът на любовта. Едновременно с него, действа и противоположният закон – законът на омразата. Докато люби и мрази, човек живее и се развива правилно. Като престане да люби, върху него действа само закона на омразата, и той започва да се втвърдява. Ние превеждаме думата „омраза" с думата „студ." Щом някоя планета започне да изстива, нейната песен е изпята вече. Докато младата мома играе на хорото и в сърцето си има любов, тя живее. Щом престане да люби, животът й се свършва.

“Достоен” -  9 юни 1929 г., Неделни беседи, София

Запален светилник

Аз желая всички да носите запален светилник, който Господ ще ви даде днес. Като излезете оттук, всеки от вас ще види по един ангел. Помолете го да ви даде по един запален светилник и тръгнете по определения от Бога път. Вие ще ми кажете: „Учителю, де е вратата на новия живот?“ Аз няма защо да показвам вратата на хора като вас, които са толкова учени. Има ли нужда да ви отварям Евангелието? Казвам ви: Намерете 15 глава от Евангелието на Лука и четете. Всички знаете де се намира този ангел. Райската градина не е извън човека, нито на „Изгрева“ някъде – тя се намира в самия човек. Ангелът, когото търсите, е в тази Божествена градина, пред входа на която Бог постави два херувима с огнени мечове, да пазят да не влизат грешните хора. На праведните хора Бог дава по един запален светилник и казва: „Вие можете да отидете в Рая, той е за вас“.

1927_08_24 Явно говорих, Съборни беседи, София

Еволюцията

Да мислите, че Божият закон подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не изменя нещата. Някои казват: „Еволюцията изменя реда на нещата“. Всичко в света ще се измени, ако възприемете закона на Божията Любов. Живеете ли по вашия закон, еволюция няма. Дето съществува човешкият закон, там еволюция няма и смъртта царува. Дето съществува Божият закон, там еволюция има и Любовта царува.

1927_08_24 Явно говорих24 август 1927 г., Съборни беседи, София

Живот на безлюбие

Аз наричам този живот – живот на безлюбие. Хората се раждат без любов и умират без любов; страдат без любов и се радват без любов; развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов и т.н. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо животът е нареден така? Защо Господ не е направил света другояче?“ Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: „Всеки, който дойде при мене, няма да го изпъдя, ще му отворя вратата, той ще влезе и паша ще намери“. За този свят, именно, се говори в 23 псалм.

 Явно говорих - Съборна беседа - 24 август 1927 г.  Начало: 08:00   София - Изгрев

Понеже Бог им даде възможност

Казвам: Това е един вътрешен органически процес, който става както в сегашния обществен живот, така и в съзнанието на индивидите, които живеят в света. Такова е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правия живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Понеже Бог им даде възможност сами да се разпореждат със своя живот. Те си позволиха неща, които не са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек.

Явно говорих

Съборна беседа 24 август 1927 г. Начало: 08:00 София - Изгрев 

Затова се родих

И тъй, ако искате да разрешите въпроса принципиално, който е дълбоко философски, трябва да застанете върху тази база именно – върху Любовта. Само така ще разберете онази велика сила в света, за която Писанието казва: „Бог е Любов“. Ние говорим за този живот, който имаме сега, който сме имали някога и който ще имаме за в бъдеще. Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми драми и трагедии. Пък ако искате вашият живот да се измени, трябва да разбирате закона на Любовта. Пилат запита Исуса: „Ти цар ли си?“ – „Цар съм, но моето Царство не е от този свят. Понеже във вашето царство няма Любов, аз в такова царство не мога да царувам. Аз затова се родих и затова дойдох в този свят да свидетелствам за Истината. И всичко, което имам, аз мога да го дам и да напусна този свят“.

1927_08_24 Явно говорих24 август 1927 г., Съборни беседи, София

Защо страдат хората?

Защо страдат хората? Защото любов няма между тях. Защо съществуват противоречията в света? Защото Любов няма там. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш, но няма я там. Следователно, дето Любовта не взима участие, там има най-големи противоречия в света, там има най-големите драми и трагедии. Някои казват, че Любовта произвежда драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името любов, не е любов.

1927_08_24 Явно говорих24 август 1927 г., Съборни беседи, София

Бог е във вас

И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога. Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите. И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи“. Коя е причината, че не намирате Господа? – Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. Всеки разбира нещата тъй, както са поставени в него. Правилно е да разбирате нещата така, както Бог ги е създал. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз. Благата на света, както и самият свят, се крият в човешката душа и в човешкия дух. Сега, не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух. Това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва.

1928_08_22 Ключът на живота22 август 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Дайте свобода на Господа в себе си

Казвате: „Невежа съм“. – Не говорете за невежество. – „Грешен съм.“ – Не говорете за греха. – „Слаб съм.“ – Не говорете за слабостта. Павел казва: „Ние, силните, трябва да носим слабите“. Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може да носи нашите слабости. Всеки, в когото Бог живее, може да носи слабите. На слабия казвам: Бог може да живее в тебе и да бъдеш силен. Бог може да живее във всинца ви и да бъдете силни. Следователно дайте свобода на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва. Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот! Той носи свобода за вашите души. Като станеш сутрин радостен, знай, че това е Божието лице в тебе. Няма по-голямо благословение от това да видиш лицето на Господа радостно и весело.
От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.) 

Всичко е за добро

В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път. Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други. Двата пътя трябва да се съединят. Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости. И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро. Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро. Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“

ООК - Беседа от Учителя, държана на 22 август 1928 г., София, Изгрев. 

Силен и слаб човек

Силният човек не може да стане слаб. И слабият човек не може да стане силен. Сам по себе си, слабият човек е слаб. Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно; силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.
Оттук можем да извадим заключението: Ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената Любов и на младини, и на старини е една и съща. Човешката любов на младини е гореща, на старини – студена. Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна.

1928_08_22 Ключът на живота22 август 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Взаимна работа

Всъщност, има ли някаква придобивка във взаимната работа? – Има. Истинската печалба се състои в насърчаването, което взаимно си давате. Всички ще бъдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете с песни. Това ще бъде малкият плюс в печалбата. Ако си сам на работа, ще прекараш един мълчалив ден. Ето защо, когато добрите хора работят, трябва да се събират по няколко души заедно. Когато някой иска сам да работи, аз подразбирам, че хората около този човек са лоши, пък и той сам не е добър. Когато всички хора искат само за себе си да работят, това показва, че между тях няма сговор. Разбиранията на тия хора не са правилни.

1928_08_22 Ключът на живота22 август 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Праведник или грешник

Другата страна на живота се изразява в това, че понякога бащата нищо не донася в къщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т.н. Тогава хората се разочароват от живота. Първото положение, когато отвсякъде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората и те са доволни. Даже и крадецът се радва, когато успее да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, той скърби. И праведният се радва, когато получи това, което иска. Той скърби, когато не може да придобие това, което иска. По какво се различава радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да различавате дали радостта и скръбта ви са като тези на праведния или на грешника. Това са две различни положения, върху които трябва да мислите. Когато някой каже, че се радва, той трябва да се запита дали радостта му е като тази на праведния, или като тази на грешника. Ако скърби, пак трябва да се запита дали скръбта му е като тази на праведния, или като тази на грешника.
1928_08_22 Ключът на живота22 август 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Изучавайте света

Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да го критикувате. Задачата на човека е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човек.

1942_06_25 Живите числа25 юни 1942 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

Роденият от Бога

Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Роденият от Бога никога не говори за себе си. Каже ли на някого, че е роден от Бога, той веднага ще бъде подложен на изпитания. Роденият от Бога е вътрешно богат. Той не се нуждае от пари. Видите ли, че някой се оплаква от немотия, знайте, че той не е роден от Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпитал, не се е познал. Роденият от Бога не се нуждае от пари. Той никога не може да бъде банкер, нито се стреми към външно богатство. Пеперудата не може да бъде гъсеница, нито гъсеницата – пеперуда. Ангелът не може да бъде банкер, нито банкерът – ангел. Ако човек иска пари назаем от някой ангел, последният ще му каже, че не се занимава с материални работи, и ще го изпрати при банкерите на земята. 

1928_09_12 Много знания12 септември 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Будните хора

Вземеш Свещената книга, отвориш я, искаш да прочетеш нещо на някого, но той веднага ти казва: „Остави книгата настрана. Хляб нямам, трябва да работя, да изкарам прехраната си“. Какво ще свирите на такива хора! Или какво ще им четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намерите в живота си десетина души, които да мислят като вас. Да разбирате хората и да ви разбират, в това се състои щастието, в това се състои придобивката на живота. Сега и ние търсим будните души със свещ, както едно време Диоген е търсил истинския човек.

1928_09_12 Много знания12 септември 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Великото

Великото не се поддава нито на разказване, нито на рисуване. Това са опитали всички художници, всички поети и писатели. Някой художник иска да нарисува едно красиво лице, както го вижда. Започва да го рисува ден–два–три, година, но все не остава доволен. Чертите е нарисувал правилно, но като погледне портрета, вижда, че нещо му липсва. Какво липсва на портрета? – Красотата, която прави човешкото лице велико, вдъхновено. Това, именно, е Божественото в човека, което не се поддава на човешка ръка. Най-после, художникът захвърля настрана четката, боите и се отказва да рисува. – Не, човек не трябва да се обезсърчава. Той трябва да е доволен от това, което днес, при дадените условия, може да направи. В бъдеще, когато развие своите заложби, той ще може да постигне нещо повече. 

1928_09_12 Много знания12 септември 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Последствие

Не трябва да мислим, че Бог сега ще ни освободи. Преди векове, когато Бог е създал света, Той е освободил всичките хора. Сега само показва по кой начин човек може да се освободи. Защото човешката свобода седи в душата, която Бог му е дал. Половината от съвременните хора вярват, че имат душа, половината от тях не вярват. Вярват в живота, но животът е последствие от душата. Сега, какво разбират под думата „последствие“? Направиш една добра или лоша постъпка – те имат последствие, резултат. Вземеш пари назаем – има последствие. Обичаш някого – има последствие. Мразиш някого – има последствие. Правиш нещо глупаво – има последствие. Пишеш нещо умно – има последствие. Воюваш с някого – има последствие. Навсякъде животът се проявява със своите последствия.

1940_06_02 Бог е истинен-2 юни 1940 г., Неделни беседи, София

Търсене на разумното

Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.

Не търси богатството, което уморява - то не е за тебе.

Не търси знанието, което разстройва - то не е за тебе.

"Светът на великите души" - 1932 (Учителя Петър Дънов)

Ако не се упражняваш

Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да поддържа своя организъм. Защо чувстваш? Човек чувства, за да поддържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Човек мисли, за да поддържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовете, човек не може да живее. Както чистият въздух освежава и засилва дробовете, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава човека, всичките органи на тялото му ще се атрофират.

1935_09_03 Всичко е за добро3 септември 1935 г., Съборни беседи

Препятствието на пътя ви

Често хората скърбят, страдат, смущават се вътрешно, без да знаят дълбоката причина за това. Щом няма видима, външна причина за скръбта им, тогава причината е вътрешна и се дължи на факта, че между Бога и човешките души има някакво препятствие. Това препятствие не позволява да става правилна обмяна. – „Какво трябва да направим, за да възстановим връзката си с Първата Причина?“ – Махнете препятствието от пътя си. – „Можем ли ние сами да го махнем?“ – Както сами сте го сложили, така и сами можете да го махнете. Ако друг някой беше поставил препятствието на пътя ви, мъчно бихте могли да го махнете. Като поставя известно препятствие на пътя си, човек не подозира какви последствия могат да се родят. Щом лошите последствия почнат да се явяват едно след друго, човек скърби, страда, но нито знае кой е виновник за страданието му, нито къде се крие причината за тези страдания. Откак светът съществува, човек все е страдал: и до днес още той страда, но все пак се замисля върху делата си. За да избегнат страданията, хората мислят какво говорят, как постъпват и т.н. Днес те са по-умни, отколкото са били в миналото. Един ден, когато поумнеят още повече, те няма да страдат. Ако и тогава страдат, поне ще разбират смисъла на страданията, ще знаят причината и ще ги използват разумно.

1934_09_23 Учение и работа23 септември 1934 г., Утринно слово, Русе

Гърне с мед

Сега, за да се освободите от лошите условия на живота, нужно ви е смирение. Ще питате как трябва да се смирите, т.е. как трябва да постъпвате. Вижте как постъпват децата. Поставете гърне с мед и лъжица пред едно дете и наблюдавайте какво ще направи. Трябва ли да учите детето как да яде меда? Ако не забележи лъжицата, то ще бръкне в меда направо с ръката си. Обаче щом забележи, че до него има лъжица, веднага ще я вземе и ще започне свободно да вади мед от гърнето. По същия начин и на вас дават гърне с мед, лъжица и ви оставят сами да си извадите колкото мед искате. Има ли някаква мъчнотия в това? Има ли някаква мъчнотия в правене на добро? Да направиш добро, значи да бръкнеш с лъжица в меда. Казват за някого, че е добър човек, че обича да прави добрини. Това не е мъчна работа. Да прави човек добро, това значи да бръкне в кесията си и да извади от нея нещо. С какво ще бръкне? С ръката си. Ръката, това е лъжицата, с която детето бърка в меда.

"Добри и лоши условия" – ООК, 2 май 1928 г.

Внушение

Ако Любовта Божия е във вас, вие сте океан, на който никой не може да изпие водата. Кой може да оцапа водата на океана? Много моми се оплакват, че момците са ги оцапали. Това е невъзможно, те сами са се оцапали. Всеки трябва да мисли, че е чист и че никой не може да го оцапа. Често в умовете на хората проникват известни илюзорни мисли и внушения, които им създават ред болести и нещастия. Понякога те сами си внушават някои отрицателни мисли, а понякога отвън им ги внушават. В много случаи внушението почива на користолюбива почва. Оставете човека свободен, не му внушавайте какво да прави. Търговците си служат със закона на внушението с цел да изтръгнат нещо от клиентите си. Дойде някой при тях и те започват: "Господине, имаме великолепен плат, от такава и такава материя, струва еди-колко си." – Не, покажете плата на купувача, кажете му колко струва, и ако има възможност, той ще го купи. Няма защо много да се говори. Някои търговци пък обещават на клиентите си нещо, черпят ги с кафе, с това-онова, за да ги предразположат. И това е внушение.

"И помаза"-19 август 1934 г., Съборни беседи, София

Свободата

Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има и на онези, до които се отнася. Вън от Истината свобода не съществува. Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора. Някои казват, че не разбират новите възгледи. Няма нищо лошо в неразбирането. Вие трябва да ги разберете не теоретически, но практически. Вие сте в една долина и сте облечени в тънки дрехи, защото там е топло. Предстои ви обаче да се качите на един планински връх, висок три-четири хиляди метра. Можете ли да се качите на този връх с тънките си дрехи? Когато се качвате на високи върхове, вие трябва добре да се екипирате, като англичаните, които предприемат експедиция до Хималаите. Трябва да имате топли дрехи, здрави обуща, със специални топлинници вътре, с голям запас храна и т. н. Условията за живеене на високите върхове са по-трудни от тия в долините, затова който се качва по тях, той трябва добре да се екипира.

"И помаза"19 август 1934 г., Съборни беседи, София

Съгласно с Божията воля

Как познавате, кое действие е съгласно с Божията воля и кое не е съгласно? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, изпълнени с любов, са в съгласие с Божията воля. Слушаш един добър певец или добър музикант. Щом свърши песента, ти му ръкопляскаш. Докато пее или свири, ти мълчиш. Щом свърши концерта, ти ръкопляскаш. Някои не ръкопляскат, мислят, че като не нарушават тишината, с това изказват възхищението си. Не е така. И който ръкопляска, също се възхищава, благодари и поощрява певеца. Мнозина ръкопляскат още преди започване на песента. Едва излезе певецът на сцената, те започват да му ръкопляскат. Следователно, всяко движение, направено с любов, е на място. Ръкопляскай с любов, мълчи и слушай пак с любов. Като ръкопляска, човек иска да каже: Приеми благословението на онова, което Бог е вложил в моите ръце. В този смисъл, ръкопляскането и ръкуването са на място. Слушаш някой да говори, да пее или да свири хубаво – ръкопляскай му. Срещнеш един добър човек,– ръкувай се с него. Хвани здраво ръката му и му предай сила от себе си.

1943_08_29 Раждането29 август, 1943 г., Съборни беседи, София

Идеалът на човека

Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много погрешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър, това е средство. Та когато ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство за да постигнете съвършенството. Следователно добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава аз обяснявам защо трябва да бъдем добри: трябва да бъдем добри, за да бъдем съвършени.

1. Петър Дънов -Библиотека
 
2. → Последователи на Учителя
 
3. → Влад Пашов (1902- 1974)
 
4. → Имам дом Неръкотворен II

Външни и вътрешни радости

Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии, ако ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат външни мъчнотии. Няма да ти дадат едновременно мъчнотии и отвън, и отвътре.

1. Петър Дънов -Библиотека
 
2. → Последователи на Учителя
 
3. → Боян Боев (1883 – 1963)
 
4. → Писма на Боян Боев -Том 1

Способните души

Невидимият свят дава изпитания, изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити.

Петър Дънов -Библиотека

→ Последователи на Учителя→ Боян Боев (1883 – 1963)
→ Писма на Боян Боев -Том 1

Изпити и изкушения

Човек изпитва силата си в три неща. Пари, власт и жени. При тези неща той трябва да се пази. Във властта да не изпадне в съблазън. Също при жените и при парите. Ако той се уповава на парите, пропаднал е на изпита.

1. Петър Дънов -Библиотека
 
2. → Последователи на Учителя
 
3. → Боян Боев (1883 – 1963)
 
4. → Писма на Боян Боев -Том 1

Изпитание и изкушение

Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да видят догде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха.

1. 
   
2. Петър Дънов -Библиотека
 
3. → Последователи на Учителя
 
4. → Боян Боев (1883 – 1963)
 
5. → Писма на Боян Боев -Том 1

Ако аз съм готвач

Днес в обща употреба между семействата е влязъл изразът: „Моята жена ме пържи като лук.“ Питам: Ако пърженето на лука е толкова хубаво нещо, защо когато мъжът иска да се оплаче от жена си, казва: „На нищо вече не съм замязал; моята жена ме направи на пържен лук!“ Прав е мъжът, пържи го жената. Най-първо жената трябва да се отрече от старото си изкуство на готвене. Тя трябва да има милост към лука, като го реже, да му пее и да не кълца тъй ситно, но на едри парчета. Аз позволявам лукът да се реже най-много на 10 парчета. Ако аз съм готвач, бих го нарязал на 10 парчета. После ще нарежа картофите, ще туря солта, червения пипер, маслото и всичко заедно ще туря да ври най-много 25 минути до половин час. Добре е картофите да останат малко несварени. Както аз разбирам готвачеството, не е хубаво картофите да бъдат много разварени. Нека възлюбленият се научи да дъвче малко. Това е по-здравословно. По-добре е да се ядат сурови картофите или малко сварени.

замязал - заприличал
красна - красива

Красна като Луната и чиста като Слънцето
9-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 26.XI.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Вярно и преходно

Това, което не се забравя, е вярно.
Това, което се забравя, е преходно.

Ценни мисли за човека - Светът на великите души - Учителя

Обръщане към Бога

Мнозина живеят в смущения и противоречия, а се силят да обърнат някого към Бога. Те казват, че успели да обърнат един човек към Бога. Как го обърнали, когато кесията му е още затворена? В такова обръщане аз не вярвам. Щом се обърне към Бога, човек отваря всичко в себе си: и кесията, и сърцето, и ума си. Остане ли нещо затворено в него, той още не е обърнат. В Божествения живот всичко е отворено, а в човешкия – всичко е затворено. Когато някой се оплаква, че му е затворено някъде, ще знаете, че той е още в човешкия живот. Искате ли да излезете от този живот, отворете се, приложете още днес това, което сте получили от Бога. Искате ли да приложите нещо, т.е. да дадете нещо на човека, дайте му от днешното си знание, от днешната опитност. Днешното е най-важното. Затова Христос казва: „Достатъчно е злото на деня“. Това значи: За утрешния ден не мислете. 
Абсолютната и Относителната реалност - Утринно слово от Учителя, държано на 9 декември 1934 г., София, Изгрев.

Без подпис

Който иска да не разваля отношенията си с хората, нека пише книги, но без подпис. Дойде ли до името на автора, да остави мястото празно. Като напише няколко книги и види, че хората ги приемат добре, тогава да излезе с името си. Ако още на първата книга се подпише, той трябва да бъде готов да чуе и похвали, и укори. Има писатели, които не обичат да четат своите напечатани книги, понеже те ги четат и препрочитат по няколко пъти, коригират ги няколко пъти и най-после казват: „Дотегна ми да чета тези книги. Не искам повече да се занимавам с тях“.
Абсолютната и Относителната реалност - Утринно слово от Учителя, държано на 9 декември 1934 г., София, Изгрев.

Месоядство

Ако човек иска да живее чист и добър живот, той трябва да напусне месоядството по дълбоко вътрешно убеждение за вредата от тази храна и от морално убеждение да не отнема живот, който не може сам да създаде.

1926_11_07 Мойсей и Христос...неделна беседа, София

ЗЕМЯТА Е ГОСПОДНЯ

Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дремали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото.

Светът е обезверен, там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт е човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си. Когато отидеш на гости при една бедна вдовица, която има само един килограм брашно, тя ще ти замеси хляб и ще те нагости, защото има вяра и не мисли как ще прекара. А пък благата пак ще дойдат при нея. Невидимият свят те изпитва какво даваш. Ако дадеш съдрани дрехи и обуща, то един ден тях ще ги получиш на едно угощение, което ще ти дадат горе. Не можеш да имаш права мисъл, докато нямаш Любов. Не можеш да мислиш право за един човек, ако не го обичаш. Днешните работи за утре не оставяй, понеже утре ще имаш две работи и не ще можеш да ги свършиш. Утрешният ден си има своя работа.

 Боян Боев (1883 – 1963) 

→ Акордиране на човешката душа - т. 2 -"Яворови присои", 8 юли 1934 г.