Усилване на паметта

Кога човек помни добре? – Когато обича това, с което се занимава. Обичаш един предмет, лесно го изучаваш и запомняш; ако не го обичаш, не го запомняш; много четеш, малко помниш. Обичаш един човек, интересува те и го помниш: не те интересува, не го помниш. Обичаш една храна, ядеш я с приятност и помниш кога си ял; не я обичаш, не помниш кога си ял от нея. Ако си амбициозен, лесно запомняш нещата; не си амбициозен, не запомняш лесно. Казват за някого, че е амбициозен човек. – Амбициозен е, наистина, но е паметлив. Умът му е концентриран. Той учи и запомня това, което учи. Който не е амбициозен, чете, учи, но не запомня – умът му е разсеян. Едно се иска от вас: да усилите паметта си. И млади, и стари искате да цитирате някой стих, но не можете – не си го спомняте. Цитирате стиха приблизително, но не точно, както е в книгата. Едно нещо е да цитираш нещата буквално, а друго – да ги предаваш по смисъл.

1931_10_23 Методи за усилване на паметта -23 октомври 1931г. MOK 

Ревност

Умният човек не се обижда. – Защо? – Защото живее на слънцето. Как ще го обидят? Някой жител на земята казал една обидна дума за него, но той не я чул. Как ще се обиди тогава? Друг е въпросът, ако чуваш обидните думи, които се говорят за тебе. Условия за обида и ревност съществуват от най-малките до най-големите същества. Ревността има материален произход, затова може да се представи в геометрична форма. Не можеш да ревнуваш нещо, което няма форма и към което нямаш отношение. Ревнува се онова, което има известна стойност. Има нещо лошо в ревността. – Кога? – Когато ограничава свободата на човека. Щом се ограничава, той не може да прояви своя ум. Като ограничаваш някого, първо ти ограничаваш себе си. Няма да се мине много време, ще дойде друг, който тебе ще ограничи. Трети ще ограничи втория и т.н. Интересно е да видите връзката между съществата, които се ограничават.
 1932_09_16 Петте области в човека - лекция пред  МОК

Тя е извор, който постоянно тече

Много отшелници са живели в горите по 50-60 години и на старини са се върнали между хората. Когато Любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки, за да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е Любовта. Как майката може да отгледа детето си, ако няма Любов; как учителят възпитава учениците си, ако няма Любов и търпение? Любов е

нужна навсякъде. 

Аз говоря за Разумната любов. Всеки иска да го обичат, но това още не е Любов. Божията Любов всякога дава и не мисли за взимане; тя е извор, който постоянно тече. Дойде някой при мен и ми казва: „Много те обичам!“. Щом ме обичаш, ти си щастлив човек. – „Не съм щастлив.“ Защо не си щастлив? – „Нямам средства да живея.“ Значи това, което наричаш любов, не е истинско; в любовта ти има нещо користно. 

Защо ме обичаш? – „Понеже Бог живее в теб, искам да се уча от Него.“ Добре ли живееш с жена си, с децата си? – „Понякога се караме.“ Щом искаш да се учиш от Бога, ще разбереш, че Той изпраща изобилието на Земята и прави хората щастливи.

Защо сте тъжни - 8 април 1923 г., Великден, София

Всяка дума трябва да има само един смисъл

„Не изгасвай Духа.“ Духът е Божественото в човека, което гори. Не изгасвайте тоя пламък. Докато той гори, ще имате такава аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка. Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини. Не, само един начин има за правилно живеене. Всяка дума трябва да има само един смисъл. Всички ваши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл. Човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му. Всички наши прояви трябва да бъдат отмерени и абсолютно чисти, да не се осъждаме едни-други.

1921_06_19 Дойди след Мен - неделна

Наяве трябва да бъде само плодът

И тъй, ние сме призвани да изучаваме всичко, което излиза, което произтича от Бога. Наблюдавайте, вие посеете една малка семка, след като я посеете, изниква ли тя веднага? Първом пуща надолу корените, разклоняванието им, изниква стеблото и пуска листа, цветове, плод. Но ние не трябва да се спрем след като е узряло. Процесът на това растение трябва да се продължи. Вие сте деца все на ангели, вие сте малки ангелчета и постепенно ще растете, докато стигнете степента на съвършените ангели. Човешката душа принадлежи към тайнобрачните растения и ако някой от вас стане явнобрачен, той изгубва своя смисъл. Наяве трябва да бъде само плодът, а в тайно – растене, цъфтене, завръзване, зреене.

Когато дойде Духът -14 септември 1920 г. В. Търново, извънредна беседа

Съвършенство

Казва: „Аз не искам да бъда съвършен“. Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат“. Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. „Бо“ е баща, място на Любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той?“ Светлината иде от Божествения свят, Любовта иде от Божествения свят.
Сила и слабост - 31-во утринно слово, 13 юни 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.

Концентрация на мисълта

Учените хора постигат голяма концентрация на мисълта си чрез задачите и проблемите, които решават. Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите. Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта - ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях; обаче има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби Вяра в Разумността на Природата. 

1927_04_03 Скрити сили -3 април 1927 г. лекция пред специалния клас

Колко е важно какво човек мисли

Учителят казва: „Ако вие пуснете една мисъл, то когато и да било, тя неминуемо ще дойде пак при вас, като при това, ако е добра, минавайки през пространството ще приеме силите на доброто и ще дойде по-богата отколкото е тръгнала. За злата мисъл същото. Ето защо, колко е важно какво човек мисли." С това малко скромно изречение Учителят открехна малка пролука към една от най-великите тайни на природата за пространството от Всемирния закон.

27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТАНиколай Дойнов

"Изгревът" - т.15

Задачата на човека

И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен. Някои казват, че не могат да изменят живота си. Които казват, че не могат да изменят живота си, те не говорят истината. Те не искат да правят усилия. Нима е определено на човека да живее като растение или като животно? Мислите ли, че на човека е определено по цели дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срещате хора, които по цял ден мислят как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човекът е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които като млекопитаещите не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят.
 "Малката мисия" -2 януари 1927 г. лекция пред специалния клас

Справяне

Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят.

"Справяне"17 април 1927 г. лекция пред специалния клас

Благодари за малкото

Чрез страданията и чрез радостите човек се изпитва. За да издържи изпитите си и да не се изложи на големи страдания, човек трябва да пази следните правила в живота: 
- Когато отиваш за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имаш малка, но здрава стомна, отколкото голяма и пукната.
- Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание. То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната. Докато се възползваш от това знание, то е изтекло вече навън. 
Къде стои знанието на човека, който живее в постоянно неразположение и недоволство?
1935_01_20 "Товарене и разтоварване"

Степени на човешкото съзнание

Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.

 "Дадено и установено"- 4 ноември 1932 г. лекция пред специалния клас