Казвам: не е лесно да се откаже човек от своите стари навици, които носи от миналото. Той носи тия стари навици от хиляди и милиони години на своя живот, така че в един ден не може да се откаже. За да се освободи от миналото си, човек трябва да се ражда и преражда много пъти на Земята, което индусите наричат „странстване на душата“. Някои философи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на Земята. Един дух сам не може да слезе на Земята. Обикновено слизат по няколко заедно, свързани един с друг във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат среда, която не могат да преминат и затова остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и слизат по-надолу. Като дойдат до тази среда, пак някои от духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават. Така се обяснява слизането на духовете на Земята. Значи духовете слизат винаги групово и то само до тази среда, която те могат да преодолеят. Има духове, които по никой начин не могат да преминат през гъстата среда и затова остават да живеят в по-рядка среда. По същия начин става и качването, т.е. възлизането на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват групово, при което едни успяват да преминат по-рядката среда, а други не могат да я преминат. Всяка душа спира там, додето тя може да преодолее средата, която се изпречва на пътя й. Така се образува непрекъсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие.
Праведният - беседа от Учителя, държана на 20 февруари 1927 г. в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар