МОЛИТВАТА

Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото. Когато някой ме види да минавам през някоя врата, ще каже: “През тази врата влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка. Зная, тази стаичка се намира горе, вън от човешкия мозък, но човешкият Дух като влезе, излиза извън. Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се чува никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране. В тази стаичка всички, които влязат, се обединяват, считат се за братя. Там няма народности, няма много учения, има само едно обмислено и разбрано учение. Както в една музикална стая, като свирят всички, е приятно, така е приятно и в тази стаичка. Много просто е нейното описание: тя е великолепна, светла. Ако аз можех да превърна думите, щях да кажа тъй: “Ти, като се молиш, влез в Божествения свят, иди и дружи с ангелите за известно време и ще разбереш смисъла на живота.” Но всеки, който влезе в тази стаичка, трябва да свали товара от гърба си, както камилата. И колко е мъчно, ние съвременните хора да се освободим от товара си.
 (МОЛИТВАТА - неделнабеседа,  8 февруари 1920 г., София)