Каквото кажеш с любов

Христос казва:  "Много неща още има да ви кажа, но сега не можете да носите". Питате:  "Какви са тия неща?" Представи си, че искаш да обичаш някого. Как ще го  обичаш, ако нямаш воля? Как ще Го обичаш, ако чувствата ти са  непостоянни? Да обичаш някого, това е наука. Така трябва да го обичаш,  че той да е доволен от тебе. Ти трябва да го погледнеш така, че той да  разбере твоята готовност да му служиш всякога. Види ли твоята искреност  към себе си, и той да е готов да ти отговори със същото. Не е достатъчно  само да покажеш на човека, че го обичаш, но и той да оцени и разбере  твоята обич. Ако той не може да оцени любовта ти, никаква любов не си  проявил към него. Оня, който искрено обича, само в пет минути може да  премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи  пет минути и скръбта му ще изчезне. Видиш ли, че някой е скръбен, не му  говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: "Не се смущавай,  ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога." Каквото кажеш с  любов, ще стане, защото в дадения случай ти си авторитет, проява на  Божията воля. Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: "Господи,  ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от  страданието му." 
1932_03_30 Възпитание на волята30 март 1932 г., Общ Окултен Клас, София

Едно мислех, друго стана

Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията й. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.

1932_03_09 Ми бемол и фа диез9 март 1932 г., Общ Окултен Клас, София

Божествения огън

А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън.
20 август 1912 г. Съборна беседа, Велико Търново

Човек може да възкръсне

Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почувства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне да кара младите да работят за него. Стане по-мек, по-любезен, защото е слаб и защото в него се заражда мисъл, че той остарява и че утре може да умре; в него не се зараждат такива мисли, които могат да го направят да възкръсне: съвременните хора са заразени изобщо от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее отново. Именно там е най-голямата измама в сегашния живот. Човек може да възкръсне тъй, както може и да умре; те са две неща относителни: влезеш ли в противоречие със силите, които действат в природата, твоята форма ще се разруши: не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан. Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват по наследство в нашите души.

1915_03_22 Великден22 март 1915 г., Неделни беседи

Ако искаш да станеш безсмъртен

Христос обичаше Бога и в името на тая любов възлюби и хората. За тая любов Той се пожертва за човечеството и пое неговите грехове. Най-после Той възкръсна, с което показа на хората, че като обичаше Безсмъртния и Той стана безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде да обичаш света и той да не те изяде. Това не е закон, но наредба. Следователно, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, добрите и безсмъртните хора. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като станеш безсмъртен, само тогава ще знаеш как да се справиш със смъртните. Хората трябва да се убедят в мисълта да обичат Бога. Тогава смъртта няма да царува на земята. Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Тогава ще обичаш хората заради Бога в тях. Докато не дойдат до тая любов, те всякога ще бъдат далеч едни от други. Много естествено – не се разбират. Ако виждаш човека и не го любиш, как ще любиш Бога? Ако не обичаш Бога, Който ти е дал всичко, как ще обичаш човека, който нищо не ти е дал? Ти се ползваш от светлината, от въздуха, от водата, от хляба, които идат от Бога и не Го обичаш, а говориш за любов към ближния и към човечеството. Ти се радваш на сина и на дъщеря си, а забравяш, че те са от Бога. Възлюби Бога във всичко, за да обикнеш и ближния си. Иначе нито ти ще обичаш, нито тебе ще обичат.

1943_11_17 Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни17 ноември, 1943 г., Общ Окултен Клас, София

Пелените

За да запиташ какво нещо е Бог, ти трябва да учиш. И след като завършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса: „Какво нещо е Бог." И знаете ли какво ще ви отговорят: „Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си." Ако си мъртъв, ще оживееш, щом Го намериш. И тогава ще дойде обратен резултат. Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, из евангелската църква, из мохамеданската, из будистката; ще излезеш из българския народ, ще излезеш от английския народ, френския, немския и прочее народи и тогава ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както „майка го е родила". Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то израстне, пелените отпадат.

1923_02_09 Слънцето и човекът9 февруари, 1923 г., Клас на Добродетелите, София