Ябълка, круша, слива

Ако почеркът на човека все повече се изостря, това показва, че той става все по-нервен, все по-нетърпелив и подозрителен. Забележи ли това, той трябва да вземе мерки, да закръгли почерка си, а заедно с него да смекчи и характера си. Носът на нервните хора постепенно започва да се изостря, а това не трябва да бъде. Човек трябва да има остър, буден ум, но не и остър нос. Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете.“ Това се отнася не само до човека, но и до растенията, до плодните дървета. По формата на ябълката ще познаете кое дърво е ябълково. По формата на крушата ще познаете самото дърво. Изобщо продълговатите плодове представляват интелигентността, а валчестите, кръглите – живота на чувствата. Те наподобяват хората със сангвиничен темперамент. Когато буквите на някой човек в началото са дебело написани, а към края стават тънки, това показва, че той е волева, активна натура: започва твърдо, свършва меко. Други пък пишат точно обратно: започват меко, а свършват твърдо. Когато някой ученик се оплаква, че не може да учи, нека направи опит да рисува круши с длъгнеста, крушообразна форма. Щом нарисува една круша, след това да нарисува и самото дърво. Още докато рисува крушата, той ще се свърже с нея и ще почувства вътрешно успокояване. При каквото положение и да се намира, каквито състояния и да преживява, човек трябва да се свързва с Живата Природа във всички нейни форми и прояви. Плодовете не са нищо друго освен съвкупност от енергии, които функционират в тия форми. Следователно иска ли човек да развива в себе си някакво красиво чувство, нека рисува с цветни моливи различни плодове и цветя: ябълка, круша, слива, роза, карамфил и т.н. После нека прави опити да ги рисува във въображението си, но така ясно, така живо, че да изпъкнат пред него в истинската си форма.

1926_04_25 Работа в съзнанието / Съзнателна работа25 април 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Свободен, силен, с живот в себе си

Истината освобождава човека, знанието и мъдростта го правят силен, а любовта му дава живот. – Защо трябва да любя? – За да живееш.– Защо трябва да придобивам знание? – За да бъдеш силен. – Защо трябва да обичам истината? – За да бъдеш свободен. Значи, ако не си свободен, не обичаш истината; ако си слаб, невежа, нямаш отношение към знанието и мъдростта; ако нямаш живот в себе си, ти си далеч от любовта. Щом изгубиш любовта, ставаш недоволен. Ако знаеш причината на недоволството, можеш да подобриш живота си; ако не я знаеш, страдаш, мъчиш се, докато нещата изгубят смисъл за тебе.

1943_08_22 Ден на любовта22 август, 1943 г., Съборни беседи, София

Бог е предвидил отначало съдбата на човека

Днес и жененият загазва в живота, и нежененият загазва. – Защо? – Защото не уповават на Бога. Те се считат самотни, и бързат да се оженят. Бог е предвидил отначало съдбата на човека. За всяка душа Той е определил другар или другарка, да живеят в радост и веселие. Чакай времето да срещнеш своята другарка. – Кога ще дойде тази душа? – Може да дойде днес, може да дойде и утре. Чакай тази душа и с нищо друго не се лъжи. Ако се ожениш за друга жена, ще нарушиш Божия план. Не бързай с разрешението на този въпрос. Като срещнеш определената за тебе душа, пред тебе ще се открие нов свят. Това означават думите: „Бог ще изпрати Духа си да ви утеши.“ Тогава ти ще минеш от тъмнина в светлина.
Утринно слово от Учителя, държано на 26 септември, 1937 г. София. – Изгрев - "Ликвидация на века"

Личен и безличен живот

Казвате, че има личен и безличен живот. Някои философи говорят за безличния живот. Днес повечето хора водят безличен живот, а трябва да минат в личния живот, да станат лични. Под „личен живот“ разбираме онзи живот, който има за основа любовта, мъдростта и истината. Такъв човек е всякога здрав, личен между хората. Той обича да прави упражнения, да се движи. Накарайте онзи, който страда от кръст, да прави упражнения. Ако рече да се наведе, той пъшка, не може да стане. Питаш: Защо този човек стои настрана и не прави упражнения. – Кръстът го боли, не може да се навежда и изправя. Той не е разположен и да се моли.

1937_09_26 Ликвидация на века26 септември 1937 г., Утринно слово, София

Трябва да обикнеш някого

Ти седиш и казваш: има един, когото не обичам. Ти не обичаш този човек и това е причина за всичките ти нещастия. Откакто си го намразил, болестите те сполетяха. Казваш: не мога да го обичам. Не е въпросът да го обичаш, тури го малко настрана. Кажи: този човек не ми е направил никакво зло, той не ми е направил и никакво добро. Тури го настрана. Замести го с някого, когото обичаш, за да стане проводник. Трябва да обикнеш някого, за да се излекуваш. Ти може да обичаш баща си и майка си, в къщи те са основа за теб. Но за да бъдеш излекуван, ти трябва да обичаш трето лице, отвън, човек, когото никога не си обичал. Може да направиш опит; може баща си, брат си да обичаш, той е основа, но трябва един друг човек, нов елемент, който ще послужи като проводник, за да се излекуваш. Когато Христос казва да се обичаме един друг, Той иска да каже: за да бъдем здрави, за да бъде нашата мисъл трезва, за да може да се разбираме, непременно трябва да имаме любов един към друг. Не само да се обичаме; ако любовта няма никакво приложение, какво ни ползва тази любов? Да храним Добри чувства. Добрите чувства са проводници на ония сили, които носят Божествения живот. Така има смисъл. Ще кажеш: заради моя прогрес трябва да изхвърля лошите чувства. Същият закон е: този човек, когото мразиш, той става причина ти да бъдеш сиромах; не ти върви - трябва да обичаш някого отвън, за да станеш богат. И за да бъдеш учен, пак трябва да има някого да обичаш. Онзи учен професор има някого, когото той обича. Всички постижения в света седят в този велик закон: да обичаш някого.

1932_01_03 "От смърт в живот"- Неделни беседи, София

Вяра, надежда и любов

Има основни правила, които трябва да се спазват. Във вас често се зараждат песимистични мисли и чувства, и дохождате до отчаяние. Знаете ли от какво произхожда отчаянието? – От „чай“. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вер“ значи живот, „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи, да се приближиш към слънцето на живота. Като грее за тебе слънцето, всички дарби, вложени в ума, в сърцето и във волята ти, ще се събудят. А за да се проявят тези дарби, нужна е вяра. Някои казват: Вярата нищо не ползва. – Е тогава, как ще развиеш дарбите си? Надеждата пък е за физическото поле. Тя се занимава с неща много близки до нас. Тя не разглежда нещата за утре, а само това, което става от сутринта до вечерта. Вярата, обаче, може да се занимава с неща за след 100 години, за след милион години и ги допуща като истини. И тъй, надеждата е формата, вярата е съдържанието, любовта – смисълът на нещата. В любовта силата изтича отвътре. Любовта, вярата и надеждата трябва да се изучават, поне както се изявяват сега на земята. Често вие считате за техни проявления някои прости трептения в симпатичната нервна система. Казвате: Запалило се сърцето ми. – Това е малко търкане, малко сгорещяване, но сърцето ти не се е запалило. Под „любов“ се разбира когато сърцето се запалило и гори както къщата пламва. Единствената запалка иде от Божествения дух. И когато човешкото сърце се запали, никаква сила в света не може да го изгаси. Каквото да правиш с такъв човек, никога не можеш да изгасиш огъня в сърцето му. Щом се запали сърцето му, същевременно се запалват умът и волята му. Когато сърцето се запалва отвън, то лесно изгасва. За това е нужно знание.

1933_06_21 Организиране на вътрешния човек21 юни 1933 г., Общ Окултен Клас, София