Трябва да обикнеш някого

Ти седиш и казваш: има един, когото не обичам. Ти не обичаш този човек и това е причина за всичките ти нещастия. Откакто си го намразил, болестите те сполетяха. Казваш: не мога да го обичам. Не е въпросът да го обичаш, тури го малко настрана. Кажи: този човек не ми е направил никакво зло, той не ми е направил и никакво добро. Тури го настрана. Замести го с някого, когото обичаш, за да стане проводник. Трябва да обикнеш някого, за да се излекуваш. Ти може да обичаш баща си и майка си, в къщи те са основа за теб. Но за да бъдеш излекуван, ти трябва да обичаш трето лице, отвън, човек, когото никога не си обичал. Може да направиш опит; може баща си, брат си да обичаш, той е основа, но трябва един друг човек, нов елемент, който ще послужи като проводник, за да се излекуваш. Когато Христос казва да се обичаме един друг, Той иска да каже: за да бъдем здрави, за да бъде нашата мисъл трезва, за да може да се разбираме, непременно трябва да имаме любов един към друг. Не само да се обичаме; ако любовта няма никакво приложение, какво ни ползва тази любов? Да храним Добри чувства. Добрите чувства са проводници на ония сили, които носят Божествения живот. Така има смисъл. Ще кажеш: заради моя прогрес трябва да изхвърля лошите чувства. Същият закон е: този човек, когото мразиш, той става причина ти да бъдеш сиромах; не ти върви - трябва да обичаш някого отвън, за да станеш богат. И за да бъдеш учен, пак трябва да има някого да обичаш. Онзи учен професор има някого, когото той обича. Всички постижения в света седят в този велик закон: да обичаш някого.

1932_01_03 "От смърт в живот"- Неделни беседи, София