Вяра, надежда и любов

Има основни правила, които трябва да се спазват. Във вас често се зараждат песимистични мисли и чувства, и дохождате до отчаяние. Знаете ли от какво произхожда отчаянието? – От „чай“. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вер“ значи живот, „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи, да се приближиш към слънцето на живота. Като грее за тебе слънцето, всички дарби, вложени в ума, в сърцето и във волята ти, ще се събудят. А за да се проявят тези дарби, нужна е вяра. Някои казват: Вярата нищо не ползва. – Е тогава, как ще развиеш дарбите си? Надеждата пък е за физическото поле. Тя се занимава с неща много близки до нас. Тя не разглежда нещата за утре, а само това, което става от сутринта до вечерта. Вярата, обаче, може да се занимава с неща за след 100 години, за след милион години и ги допуща като истини. И тъй, надеждата е формата, вярата е съдържанието, любовта – смисълът на нещата. В любовта силата изтича отвътре. Любовта, вярата и надеждата трябва да се изучават, поне както се изявяват сега на земята. Често вие считате за техни проявления някои прости трептения в симпатичната нервна система. Казвате: Запалило се сърцето ми. – Това е малко търкане, малко сгорещяване, но сърцето ти не се е запалило. Под „любов“ се разбира когато сърцето се запалило и гори както къщата пламва. Единствената запалка иде от Божествения дух. И когато човешкото сърце се запали, никаква сила в света не може да го изгаси. Каквото да правиш с такъв човек, никога не можеш да изгасиш огъня в сърцето му. Щом се запали сърцето му, същевременно се запалват умът и волята му. Когато сърцето се запалва отвън, то лесно изгасва. За това е нужно знание.

1933_06_21 Организиране на вътрешния човек21 юни 1933 г., Общ Окултен Клас, София