Бог иска да Го познаваме

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.

 – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство.
Нейният път досега са го представлявали за най-мъчен, непостижим. Обаче той е най-лесният, когато бъде разбран. По-лесен път от него няма.

Бог иска да Го познаваме, за да участваме в Любовта Му.

Някои хора приличат на онези пътници в пустинята, които като вървят вдигат прах около себе си и мислят, че навсякъде е прах. В живота има една хубава страна. Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда.
Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“
Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни.

Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)