Разговорите
с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с
Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време
на обедите или след тях, при срещи с приятели, винаги имаше въпроси
живи, трептущи; те възникваха като че от само себе си, в повечето
случаи без даже да му ги задават. Учителят с интуитивно прозрение
долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек
в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи,
завещани от миналото, и пречат на неговия растеж. В такива случаи Той с
внимателна ръка отмахваше препятствието или просто осветяваше пътя, и
всичко тръгваше добре.
Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар