сряда, 19 април 2017 г.

Опитвайте нещата

Ще кажете, че ме почитате. За какво ме почитате? Аз съм беден човек, нищо нямам на земята. – „Ти си Божи човек, изпратен от небето.“ – Аз трябва да докажа това. Как ще го докажа? – „Ти говориш добре, хубаво проповядваш.“ – Кой не може да говори? – „Ние вярваме в тебе.“ – На какво почива вашата вяра? Петър каза на Христа: „Ти си син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Плът и кръв не ти откри това, но Отец ми, Който е на небеса“. Ако Бог ви е открил нещо, благодарете. Ако мислите, че друг някой ви е прошепнал нещо на ухото, не говорите истината. Дойдеш ли до реалността, ти не можеш да се съмняваш. Ще вярваш в реалността така, както вярваш в светлината. – „Аз не вярвам в светлината.“ – Ще повярваш. – „Как?“ – Ще тръгнем заедно на път в една тъмна нощ. Ще вървим, ще се блъскаме, без да знаем къде отиваме. Аз изваждам една свещ от джоба си, запалвам я и казвам: Виждаш ли пътя? – „Виждам.“ – Вярваш ли в светлината? – „Вярвам.“ Изгасвам свещта и казвам: Върви напред! – „Не мога, не виждам пътя, спъвам се.“ Запалвам свещта. – Виждаш ли? – „Виждам.“ – Вярваш ли във въздуха? – „Вярвам.“ – Във водата? – „Вярвам.“ – В хляба? – „Вярвам.“ – Светлината, въздухът, водата и хлябът са реални неща, които всякога могат да се опитат. Прилагайте вярата си, за да се усили. Опитвайте нещата, за да влезете в реалността на живота.

1936_10_18 Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство18 октомври 1936 г., Утринно слово, София

вторник, 18 април 2017 г.

Шесто чувство

Между физичния и Духовния свят има известна прилика, но хората още не са свалили всичко, което съществува в Духовния свят. В бъдеще това може да се постигне. Тогава ще дойде Царството Божие на Земята. И животните са взели много неща от хората, но голяма е разликата между човека и тях. Вижте какви са дрехите на животните! Това е тъй естествено! Те живеят в крайно гъста материя, в лоши условия. Козината им служи за самозащита против лошите условия. Човек е излязъл вече от най-грубите и тежки условия и постепенно върви към по-благоприятни условия. Тялото на човека е изложено вече на Божествената светлина. Той я възприема и обработва в себе си. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, т.е. на оня, в когото шестото чувство е развито, виждате, че освен физично тяло, като външна дреха, човек има и други тела, едно от друго по-фино, от по-рядка материя. Същественото в човека е неговото Божествено тяло. И тъй, учете, да придобивате повече знания. 
"Вярата и Любовта. Шестото чувство" - Утринно Слово от Учителя, държано на 18 октомври, 1936 г. София – Изгрев

понеделник, 17 април 2017 г.

Безсмъртие

Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен Закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие. Смърт и безсмъртие – това са две положения. На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в природата. Смъртта е изгубване на това равновесие. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония.

 1914_09_11 "Мир вам!"11 септември 1914 г., Неделни беседи, София

петък, 31 март 2017 г.

Бог иска да Го познаваме

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.

 – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство.
Нейният път досега са го представлявали за най-мъчен, непостижим. Обаче той е най-лесният, когато бъде разбран. По-лесен път от него няма.

Бог иска да Го познаваме, за да участваме в Любовта Му.

Някои хора приличат на онези пътници в пустинята, които като вървят вдигат прах около себе си и мислят, че навсякъде е прах. В живота има една хубава страна. Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда.
Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“
Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни.