Като
синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник -
Бога. В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И
синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира
различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим като
най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да
станем добри.
ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ- 6 януари 1914 г. Бургас
неделя, 19 февруари 2017 г.
вторник, 31 януари 2017 г.
Да изпъдите чуждите мисли из себе си
Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам
да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е
да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него.
Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си
щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във вечния живот, във
вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй,
турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите
чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй
дълбоко съзерцание да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте
на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце,
защо нямате воля да разрешите известен въпрос и Христос ще ви
отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и
животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене,
когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал живот
вечен Мене, ще даде такъв и на вас“. Трябва да приемем Христа в себе си,
за да се свържем с Бога. И Християнството само тогава има смисъл,
когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е
именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите
чувства, щастие, дава сила на духа да побеждава всички. Да престане
страхът в света от беднотия. То е Христовото учение. Страхувате се от
смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“. Може да
поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против
оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас –
чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят;
може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да
стане гражданин на Царството Божие.
Необходимостта да познаваме Бога- 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София
събота, 28 януари 2017 г.
Животът може да се уподоби на плат
Сега и човекът християнин, който иска да придобие
вечния живот, трябва да познава основата на тоя живот и да прилага
законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат,
който трябва първо да изтъчем и след туй да облечем. Той е първата
дреха, с която трябва да се обвие човешкият дух. Когато изхабим тоя
плат, ние оголяваме отвън. Това оголяване го наричат морално падане.
Христос ясно казва: „Вечен живот е да познавате Бога“. „Да го познавате“ - ето тайната на придобиването вечния живот. Но ще ме попитате: „Нима ние не познаваме Бога?“ Ако бихте Го познавали в Христовия смисъл, не бихте умирали. Но, ще ми възразите: „Кой не умира?“ Ами че това е то, което опровергава хорското твърдение, че познават Бога.
Христос ясно казва: „Вечен живот е да познавате Бога“. „Да го познавате“ - ето тайната на придобиването вечния живот. Но ще ме попитате: „Нима ние не познаваме Бога?“ Ако бихте Го познавали в Христовия смисъл, не бихте умирали. Но, ще ми възразите: „Кой не умира?“ Ами че това е то, което опровергава хорското твърдение, че познават Бога.
"Необходимостта да познаваме Бога"- 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София
петък, 27 януари 2017 г.
Христос е дошъл тъкмо да ни научи
А вечен живот е това, да познават Тебе,
Единаго и Истиннаго Бога,
и пратения от Тебе Исуса Христа.
(Ев.Йоан 17:3)
Сега да се върнем към Христовата мисъл. Да харчим
пари, да изгубим живота си – знаем, но да спечелим живота – не знаем.
Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще
развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По
какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи,
въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.
В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи:
„живот“, „познание“ и „Бог“. Животът е целта, към която се стремим,
познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или
условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк
смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна,
мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа
или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако
на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как
е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила,
как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в
лабораторията и т.н., човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че
жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива
елементи, също не искам да зная. Единственото нещо, което ме интересува
сега, е да се нахраня, че след това ще мога да те слушам да ми приказваш
за тия работи“. Та и ние ще кажем сега на философа: „Не искаме да знаем
от какви елементи е съставен животът, как и от какво е той замесен, как
е произлязъл; искаме да се нахраним, да ядем от вечния живот, че после
можем да разискваме с вас, колкото време щете, върху тия неща; сега
искаме да се избавим от тази смърт“. И мисля, че това е правилното
разрешение на въпроса.
"Необходимостта да познаваме Бога" - 21 септември 1914 г., Неделни беседи
четвъртък, 26 януари 2017 г.
Човек е притежавал някога вечен живот
Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате, дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил.
1914.09.21 "Необходимостта да познаваме" Бога21 септември 1914 г., Неделни беседи, София
сряда, 25 януари 2017 г.
Вечен Живот
Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка,
„Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да
направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират
разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа,
условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи
този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало,
което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи
същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“,
разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният
елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да
опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим,
не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние
нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако
ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви
накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще
кажете: „Не знам“.
1914_10_12 Условията на вечния живот12 октомври 1914 г., Неделни беседи
Абонамент за:
Публикации (Atom)