Човек е притежавал някога вечен живот

Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате, дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти. И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате изкуството на един отличен виолонист. По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. 

1914.09.21 "Необходимостта да познаваме" Бога21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Вечен Живот

Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат да го направите – да изпредете вътъка, да турите основата – ще кажете: „Не знам“.

1914_10_12 Условията на вечния живот12 октомври 1914 г., Неделни беседи

Каква е Божията воля

Вие още не знаете каква е Божията воля. Според една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човека. Като не знаят това, хората със своите плачове приличат на малки деца, които се чувстват изоставени. Бог иска да ни направи щастливи, като ни прекара през всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бяла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голяма цена: написаната, макар с черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намери върху нея някоя хубава, светла мисъл, оставена от някой философ или учен. Следователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл. Грешникът, на чието лице е писано много, струва повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съм грешен? – Не съжалявай, че си грешил. Ти си написана книга, от която ще четеш и ще се учиш. Който влезе в съприкосновение с тебе, също ще чете и ще се учи от написаното. Ако само четеш и въздишаш, нищо няма да научиш. Ще четеш и ще се учиш от това, което си писал през вековете. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можеш да се радваш на нея, но ще останеш невежа. Ако се радваш на хляба, нарисуван на картина, ти си невежа. Обаче, радваш ли се на топлия хляб, донесен от фурната, ти си умен. Грехът не е в това, че искаш да направиш нещо и не можеш да го постигнеш. Грях е, обаче, да се отказваш да работиш за Бога. Грях е, когато упорстваш, своеволничиш и се отказваш да вървиш в правия път. Искаш да станеш светия. Как ще станеш такъв? За да станеш светия, трябва да оставиш всички да минат през тебе, да видиш какво правят те. Затова се казва за Христа, че понесъл греховете на цялото човечество.

Него видя Исус - неделна беседа, 9 ноември 1930 г.

Психически и физически свят

Между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Следователно, всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до доброто в света.

Учителю благи - неделна беседа, 3 февруари 1929 г.

Мозъкът

Някой иска да каже, че човешкият мозък е резервоар – не, той е проводник само. И целокупно, всички човешки мозъци по земята, това са проводници на умствената енергия. Те са философски въпроси, които за бъдеще има да развивате.

Ранните лъчи - МОК, 24 октомври 1926

Ако аз съм слуга

Желанието на всинца ни е да имате стремеж да се учите. Човек, който иска да се учи, всякога се подмладява. Въпросът за годините, че си на 50–60 години, той не влиза никак в сметката. Че сте женен, че имате деца, то е вашата длъжност. Ако аз съм слуга и трябва да служа на 10–15 души, нима това ме спъва да уча? Ще служа и като съм свободен, ще взема книгата и ще чета. Тия деца, това са абонати. Мъжът ти, това е един абонат, ще му услужиш, ще му нагодиш и след като свършиш работата, след това ще ти остане време. Ще вземеш книгата да четеш, ти за абонатите няма да мислиш. Като дойде време за ядене, ще затвориш книгата; после пак ще четеш. Така трябва да мислим. „Като ученици туй положение е трудно“ – може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бъдете ученици. Някои, като ме слушат, казват: „Много лесно говори Учителя, ама той бил ли е на нашето положение?“ Аз ще ви попитам тъй: Вие на моето място били ли сте? Аз на вашето място съм бил, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, аз съм го минал, тия задачи съм ги решил, минавал съм през тях; решил съм ги и мога да ви кажа как да ги решите правилно. Но като ученик всяка една задача си има начин за разрешаване. Елате с мен, ще ви покажа един пример. Той е следният. Почнете да четете на някой човек морал: „Направи това!“ Караш му се. Ти с това му придаваш енергия. И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин да му говориш. За него е добре, той е точило, но ти като го точиш, ти се източваш. Ти му разправяш: „Това не прави, онова не прави“. Той се утеши. Но ти, като влезеш в къщи, забелязваш, че си изгубил нещо. Сега аз не искам да ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност. Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога да го предотвратя от тази погрешка. Казвате някой път: „Учителят не знае ли?“ 

Значение на ръцете и пръстите7 януари 1923 г., Общ Окултен Клас, София