Сега как разбират децата живота? Децата на една година разбират живота
по един начин; на две години – по друг начин; на 3, 4, 5, 6 – по особен
начин. И колкото човек повече расте, се смята за по-зрял. Тридесет
години се смята за зряла възраст. Има три зрели възрасти. От една година
до тридесет години – това е физическият живот на човека. Тридесетата
година – това е зряла възраст за живота. До 60 години е духовният живот
на човека. Шестдесетата година представя зрелия живот на духовния човек.
Третата фаза е до 90 години. Тя представя умствения живот на човека.
Човек почва да разбира Божественото. Когато стане човек на 90 години,
едва ще почне да разбира Божественото. Сега вие едва сте завършили
физическия живот и в духовния живот сте деца.
"Посрещането на Господа"- Утринно Неделно Слово, държано на 8 януари 1939 г., 5 ч. с., втори ден на Рождество Христово, София, Изгрев
понеделник, 19 декември 2016 г.
Учителят за свободата
Когато се говори за свобода, не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не води до свобода. Свободата се добива чрез разумна вътрешна дейност - придобиване контрол над нисшата природа за изява на висшата. Учителят казва: „Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен".
"Учителят ни оставяше свободни" - Елена Андреева
"Учителят ни оставяше свободни" - Елена Андреева
Той не ни упрекваше
Много пъти съм мислила за вярата на Учителя в нашите възможности, когато ние се проявявахме така несъвършено. Чудила съм се на тази вяра и съм си казвала: "Учителят ни вижда в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното." Тази негова вяра ни придаваше сила. Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде. Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да спазваме законите му.
"Учителят не проповядваше" - Елена Андреева
"Учителят не проповядваше" - Елена Андреева
понеделник, 28 ноември 2016 г.
Втичане и изтичане на енергия
Да се върнем към въпроса, защо едни тела горят и изгарят, а други – горят и не изгарят? Ако в една лампа има газ за осветление и запалите фитила, газта ще гори, докато се свърши. Щом газта се свърши, лампата няма да свети. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се прибавя в нея газ, тя ще гори непрекъснато. Значи, тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато. Тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят. Ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон, ние казваме: Човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организъма на младия става постоянно втичане на енергия от природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот. При това положение, колкото се влива в него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огънят се разпалва? Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Там, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Там горението е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. За пример, някой вярва в Бога. Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение. Щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата показва, че като идеи те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви. В тях се извършва само разлагане на материята. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия.
1926_10_03 Облагородяване на сърдцето3 октомври 1926 г., Младежки Окултен Клас, София
неделя, 27 ноември 2016 г.
Вярващ и обезверен
И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота, дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си. Той представя гола пустиня, в която цветя не цъфтят, птички не пеят, води не текат. Вярващият, обаче, носи Божията светлина в ума си и Божията топлина в сърдцето си, и под тяхното влияние расте и се развива.
1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София
събота, 26 ноември 2016 г.
Пукната стомна
Като ученици, вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера, които представят сбор от същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което всякога могат да ви дават добри съвети и напътвания. Ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат начин, как да работи. Благородството на човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане.
1926_09_26 Посока на растене26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София
Абонамент за:
Публикации (Atom)