Много пъти съм мислила за вярата на Учителя в нашите възможности, когато ние се проявявахме така несъвършено. Чудила съм се на тази вяра и съм си казвала: "Учителят ни вижда в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното." Тази негова вяра ни придаваше сила. Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде. Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да спазваме законите му.
"Учителят не проповядваше" - Елена Андреева
Няма коментари:
Публикуване на коментар