Започне ли човек да живее само за себе си,
страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си
и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това
положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи
страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип
в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона
на Цялото към една малка част и да бъде щастлив. Може ли човек да
тръгне сам за планината и да носи със себе си всичко, което му е нужно
за планинските условия? Иска ли да отиде поне за няколко дни на
планината, той трябва да се присъедини към някоя група. Когато хората
отиват групово на планината, всеки носи по нещо със себе си и по този
начин задоволява нуждите си. Колко може да носи един човек? Ето защо,
ние идваме до закона за Цялото и за неговите части, според който всеки
човек има право да живее за себе си, ако едновременно живее и за Цялото,
т.е. за колективното съзнание. Като не разбират приложението на двата
велики закона в света – законът за Цялото и законът за частите, хората
изпадат в заблуждения и започват да мислят, че могат да оправят света.
Оправянето на света е работа на Бога.
1940_07_23 Божествен и човешки свят23 юли 1940 г., Съборни беседи, Рилски беседи
събота, 28 март 2015 г.
Обмен на енергия
Всеки човек в живота
си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра,
които взаимно се обменят: енергията от единия център тече към енергията
на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат, но
може да става и между двама души, които не се обичат. И когато се
обичат, и когато се мразят, хората мислят едни за други. Природата не
обича да подпушва енергиите си. Този закон съществува в цялата природа,
затова, когато един човек се радва, друг скърби. Когато двама души не се
разбират, в помощ ще им дойдат други двама, с противоположни на тях
енергии, за да се обменят. Събраната енергия в междумолекулното
пространство, като по-гъста, минава в междуатомното, където функционира
електричеството, и по този начин тези енергии се взаимно обменят. Ако
човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става
голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание
в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не става
това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. Щом му
отвори път, събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните
пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се
придружава с голяма експлозия. Тази е причината за внезапната смърт на
хората. Когато една бомба експлодира у човека, тя причинява внезапна
смърт.
1928_05_30 Придобиване на щастие -30 май 1928 г., Общ Окултен Клас, София
петък, 27 март 2015 г.
Смисълът на индивидуалния живот
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно: ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота.
1917_06_03 Бог е Дух3 юни 1917 г., Неделни беседи, София
вторник, 24 март 2015 г.
Щастието
И тъй, ще се стремите да разрешавате в живота си най-мъчните задачи, които ви се дават. При това, ако искате да бъдете силни, не търсете щастието си на Земята. Щастието иде само; търсите ли го, то бяга. Запомнете следното правило: не търсете щастието си на Земята. Оставете го само да дойде. То е подобно на сянката. Докато го търсите, то бяга; престанете ли да го търсите, то иде подир вас, както сянката върви след човека. Обърнете ли се към него, то пак бяга. Ако искате щастието ви да върви след вас, тръгнете си по вашия път, без да се обръщате назад и каквото ви се случи, бъдете благодарни. Очаквате ли да постигнете някакво щастие на Земята, надявате ли се някой човек да направи известни промени и подобрения в живота ви, вие ще бъдете най-нещастният човек. Няма по-глупави хора от тия, които търсят щастие на Земята. Щастието седи в разумните постъпки на човека.
"Най-важното"-22 февруари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София
неделя, 22 март 2015 г.
Каквото е в ума
Значи всяка дума трябва да бъде не само една
неизменна форма, но и една неизменна реалност. Каквото е в ума на
човека, това трябва да бъде и в сърцето му и във волята му. Като се
стремите към това, ще създадете в себе си характер. От друга страна, вие
не трябва да се държите за буквата на нещата. Например ако някой ви
каже нещо, но не го изпълни, както го е казал или не го изпълни
навреме, не го дръжте отговорен за думите, оставете го той сам да се
държи отговорен за всичко, което е казал.
1925_02_22 Най-важното22 февруари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София
1925_02_22 Най-важното22 февруари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София
събота, 14 март 2015 г.
Утрешния и днешния ден
Утрешният ден, който за нас е бъдеще, е зает от същества, които живеят в този ден като в настояще. Нашият днешен ден, нашето настояще е бъдеще за същества, които идат след нас. Щом е така, ние няма защо да мислим за утрешния ден. За утрешния ден нека мислят онези същества, които работят в този ден. Ние, които работим за днешния ден, каквото спечелим, ще го оставим на онези, които идат след нас. Те ще се ползват от нашите придобивки, а ние – от придобивките на онези, които живеят в утрешния ден. Следователно онези, които са над нас, работят за нас. Ние работим за ония, които идат след нас. Те пък работят за същества, които идат след тях и т. н. Това значи да възложи човек товара си на Бога, да уповава на Него.
Озлобяване, мъка, скръб9 февруари 1928 г., Общ Окултен Клас, София
Абонамент за:
Публикации (Atom)