Започне ли човек да живее само за себе си,
страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си
и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това
положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи
страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип
в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона
на Цялото към една малка част и да бъде щастлив. Може ли човек да
тръгне сам за планината и да носи със себе си всичко, което му е нужно
за планинските условия? Иска ли да отиде поне за няколко дни на
планината, той трябва да се присъедини към някоя група. Когато хората
отиват групово на планината, всеки носи по нещо със себе си и по този
начин задоволява нуждите си. Колко може да носи един човек? Ето защо,
ние идваме до закона за Цялото и за неговите части, според който всеки
човек има право да живее за себе си, ако едновременно живее и за Цялото,
т.е. за колективното съзнание. Като не разбират приложението на двата
велики закона в света – законът за Цялото и законът за частите, хората
изпадат в заблуждения и започват да мислят, че могат да оправят света.
Оправянето на света е работа на Бога.
1940_07_23 Божествен и човешки свят23 юли 1940 г., Съборни беседи, Рилски беседи
Няма коментари:
Публикуване на коментар