Човек е познавал Бога

Съвременните хора са изгубили способността си да бъдат господари  на своя мозък, вследствие на което се явили ред аномалии в техния живот.  Те страдат, боледуват, мъчат се, не са господари на себе си. Те  пренебрегват развитието на сърцето си за сметка на ума. Съвременният  човек е развил критична и научна мисъл, която повече го изсушава и го  излага на големи страдания. Слушате го постоянно да разисква върху  въпроса какво представлява Бог, как е създал света и т.н. Дойде ли до  мисълта за Бога, човек трябва да се отнася със свещен трепет към Него.  Няма защо да се рови във въпроси, които не са за неговия ум. Бог не е  материално същество следователно не може да се домогнете до същината Му  по материален начин. Искате ли да познаете Бога вдълбочете се в себе си,  потърсете Го там. По вътрешен път вие можете да видите лицето Му, да  влезете в общение с Него. От ред поколения насам хората са имали  детински схващания за Бога, от които и до днес не могат да се освободят.  За да си съставят истинско понятие за Първата Причина на нещата, хората  трябва да излязат от своите стари разбирания, да се освободят от  наслояванията на миналото. В далечното минало човек е познавал Бога, но  след грехопадението той е изгубил ключа, тайната на това познаване. И до  днес той търси ключа на това познаване, но не може да го намери.

1931_02_18 Зенитът на живота -8 февруари 1931г., Общ Окултен Клас, София

1914

В духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири.
Ние остаряваме само по причина, че не разбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята.
Нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната ни форма.
Ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист.

1. 
   
2. Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
 
3. → Медицински и окултни правила- Том 1

С каквато мярка мериш

– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията. Кой човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията си към Първата Причина и природата. После ще определи отношенията си към хората. Това значи да бъдеш учен. Това е качество на всички велики хора. Това са нормалните хора в света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. – Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.

1931_10_23 Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта23 октомври 1931 г., Младежки Окултен Клас, София

Кога се явява страхът?

Помнете: При всички опасности в живота Божият Промисъл бди и помага. – Кога се явява страхът? – Когато човек нарушава законите на природата. Щом престъпиш един закон в природата, страхът се явява като естествено последствие на нарушението. Когато първият човек наруши Божията заповед, веднага се скри от лицето на Бога. До това време той беше чист, не знаеше, какво нещо е страх и срам. Щом сгреши, яви се страхът и срамът. Когато Бог го търсеше из рая, той каза: Господи, убоях се от Тебе, затова се скрих. Първото чувство след греха е страхът. – Защо при дълбокото дишане страхът изчезва? – При дълбокото дишане става разширяване на капилярите, които при страха се свиват. При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява. Някой иска да мине незабелязано, да не бутне никого и се свива. Това е страх. Мини свободно, не се свивай. Изпъди страха навън! И най-големият герой, като се уплаши, свива се – кръвообращението му се нарушава, става неправилно. За да бъде кръвообращението ти правилно, трябва да живееш добре. Добрият живот подразбира разширяване на капилярите. Лошият живот произвежда свиване на капилярите и неправилно кръвообращение.

Методи за усилване на паметта- 23 октомври 1931 г., Младежки Окултен Клас, София

Две задачи

Засега на човека са дадени две задачи: да приеме соковете на своето сърце и да ги отправи към ума си. Втората задача на човека е да развие ума си, за да разбира Божиите пътища и закони, чрез които светът е създаден. Да развие ума си, това значи да усили мисълта си. Ако мисълта на човека е силна, той може да приема Божиите блага и да ги предава. Той става проводник на Божественото. Ако мисълта на човека е слаба, той нищо не може да постигне. За такъв човек се казва, че не е развит. Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата ученост е временна. Може ли да се ползва от тия блага, той е истински учен, той е мъдрец. Не може ли да се ползва от благата на живота, колкото да се товари с тях, той все прост ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили със скъпоценни камъни и злато? Дали е натоварена със скъпоценности, или е без всякакъв товар, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна от положението си, по-леко се движи. Следователно щом човек не може да използва благата както трябва, те му причиняват болка. Всяко нещо, което причинява болка на човека, е чуждо за него. Той трябва да се освободи от чуждите, непотребни за него неща.
"Интуиция" - Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. - ООК

Той е тих и спокоен

Пазете правилото: Хармония в мислите! — Как да мислим, като Бога ли? — Вие ще мислите като Бога, а не Бог — като вас. Ти искаш, като си разтревожен, неспокоен, Бог да влезе в положението ти и Той да стане неспокоен. Не, Той е тих и спокоен при всички условия. Следователно, дали си скърбен, или радостен, разположен или неразположен, Бог си остава тих и спокоен. Щом си скърбен, от тебе се иска да отправиш ума си към Бога, за да почувстваш влиянието, което иде от Него. Някога тези влияния причиняват страдания. Това се дължи на твоята неорганизирана мисъл. Пази се от мисълта, че може да ти се влияе. Да ти повлияе Бог, това е изключителен случай. То е възможно, само когато човек се отдалечава от центъра, както листът, който пада от дървото. Докато имаш вяра, никой не може да ти влияе. В момента, в който се отдалечиш от Бога, ти си в положението на лист, брулен от вятъра.

1922_01_01 Сродни души1 януари 1922 г. след обед, Извънредни беседи, София