Волята Божия

Та казвам: целият живот седи в това, да научи човек Волята Божия в света и да научи Царството Божие. Той трябва да научи тази закономерност в света, законите, които Бог е поставил в Природата. И само тогава можем да търсим това, което искаме. Някой казва: “Не е лесна работа да изпълним Божиите закони”. Опитайте се да свирите на цигулка според всичките правила, които са турени от сегашните музиканти. Главата ви ще побелее. Някой път 30 години трябва да посвети човек, за да изкара хубави тонове от цигулката. Да ви приведа пример. Нали знаете какво са клепала. Едно време имаше дървени клепала. Хората изучаваха кои дървета са музикални и от музикалните дървета направят клепала. И с две чукчета удрят по клепалото трака-трак и ще се чуе гласът надалече. Обикновеният човек, който няма разсъждение, казва: “Това е дъска, клепало”. Но онзи човек, който е умен – италианските майстори са ходили при старите клепала да ги изучават и от старите клепала са направили най-хубавите цигулки, понеже тези дъски са станали от упражненията музикални. Трябва да знаеш в каква посока са нишките на дървото. Тези нишки предават енергиите по-лесно. Енергиите в дървото се предават по-лесно в известни посоки. Един разумен човек от едно клепало ще направи една хубава цигулка, една хубава ръчка, ще тури четири струни и тогаз най-хубавите звукове могат да се изкарат от това дърво. Човек има едно тяло, и ако от това тяло не можеш да изкараш най-хубавите мисли, чувства и постъпки, ти не си много умен човек. Ние искаме само да чукаме с чукчета. Чукчетата са клепалото. Тези двете чукчета – едното чукче на ума и другото на сърдцето. Някой път ти не знаеш с ума си ли мислиш или със сърдцето си чувствуваш.
"Добър, справедлив, красив и умен" -5 май 1943 г. лекция пред общия окултен клас

Форма на черепа

Следователно, хармонията е необходима, както в музиката, така и в живота на човека. Колкото повече дарби и способности е развил човек в себе си, толкова по-хармоничен е животът му. Ако изучавате човешката глава от гледището на френологията и на физиогномията, ще видите, че в нея има много центрове, които отговарят на различни способности и чувства. Колкото повече способности е развил човек, толкова по-добре е оформен неговият череп. В човешката глава има специални места за музика, за математика, за пазене на равновесие, за справедливост, за сравнения, за изобретения, за надежда, за вяра, за приятелство, за семейни чувства и т.н. Колкото по-добре е развит мозъкът на човека, толкова по-големи са възможностите му за връзка с разумните същества. При това казваме, че човек трябва да има права мисъл. Само онзи може да има права мисъл, който е развил голяма част от своите способности и чувства и може да ги приложи в живота си. Правата мисъл подразбира добрите условия в живота. Който има права мисъл, предвижда нещата, никой не може да го лъже. Той е в състояние да измени кривата посока на движение на всеки, който влезе в съприкосновение с него. Много естествено. Той е подобен на силен огън. Кой няма да се стопли и разшири, като се приближи до него?

 Два метода -7 април 1935 г. утринно слово

Любов на планините и любов на долините

Любовта говори на разбран език. Една дума да ти каже и всичко е разбрано. Щом вземеш думата ѝ, навсякъде вратите ти са отворени, а като изгубиш тази дума, всички врати се затръшват пред теб. Вие искате изключителна любов или този, когото обичате друг да не го обича. Закон е, че този, който обича само едного, има много слаба Любов, а силна Любов има този, който обича всички. Като обичаш много души, имаш много притоци; като обичаш едного, имаш само един поток. Ние мислим, че могат да ни вземат Любовта, ама щом може да се вземе, това не е никаква Любов. Има една Любов на долините и една Любов на планините. Когато снеговете се топят, всичката Любов на планините слиза в долините, а когато водата се изпарява, всичката пара отива в планините. Умът е планина, а сърцето – долина. Когато умът се проявява, сърцето го оценява, а когато сърцето се проявява, умът го оценява. Любовта винаги слиза, а обичта винаги се качва. Не могат двама души да се влюбят едновременно. Когато някой те люби и ти дава нещо, ти оценяваш Любовта му и го обичаш. Този, когото не обичаш, той е еднакъв с теб.

Боян Боев (1883 – 1963)

→ Акордиране на човешката душа - т.3  -  1) Ангел хранител

Първото качество на истинския човек

Следователно първото качество на истинския човек е Любовта. Без Любов човек е животно; без Любов той е изложен само на грехове и престъпления. И каквото мисли, каквото чувства този човек, от единия до другия край на живота му, това са само грехове и престъпления. Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания. Хора, които нямат Любов в себе си, не могат да търпят човека на Любовта. Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „Да се махне този човек оттук!“ Не постъпиха ли евреите така с Христос? Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“. Евреите искаха да подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха да ги направи щастливи, да им помогне да се оженят за добри жени, да имат добри деца и т.н. Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, Който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората как да живеят“. Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска да изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“. Не се ли повтаря същата история и днес в света? Кой не е разпнал Божественото в себе си? Някой казва: „Мъчи ме нещо вътре“. – Какво те мъчи? – Мъчи те нещо, защото си изгубил мира си. Който не говори истината, той изгубва своя вътрешен мир. Повечето хора днес се лъжат едни-други на общо основание. Освен това много хора не признават, че нямат Любов, и казват: „Ние имаме Любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности“. Не, външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия. Защо се мъчи гладният човек? – Защото храната, Словото не е в него. Защо страда човек? – Защото няма Любов. Христовите ученици страдаха ли? Те бяха подложени на големи гонения, преследвания и мъчения, но не страдаха. Те бяха големи мъченици, но всичко понесоха заради Христос. Те имаха Христовата Любов в себе си. Който няма Любов, той не може да понесе и най-малкото страдание.

Любовта към Бога -12 юли 1931 г. рилска беседа Изд.1931г.

Ограничителни условия

Казвам: когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато Природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа – да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.

1930_08_17 Благословена между жените17 август 1930 г. рилска беседа

Тъмнина и светлина

Къде се раждат глупавите мисли? – В тъмнината. А къде се раждат умните мисли? – В светлината. Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние почваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалност. Светлината ние я уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпрос аз отговарям: Може ли онзи, който работи, да не яде? – Не може. Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена. Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? – Няма никакъв смисъл. Тогава аз бих задал въпроса: Кой е реалният смисъл на живота? – Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод. Този плод не е материален. Аз наричам „материално“ всяко нещо, което претърпява промяна. 

Двата метода на природата - Беседа, държана на 9 септември 1923 г.