Любов на планините и любов на долините

Любовта говори на разбран език. Една дума да ти каже и всичко е разбрано. Щом вземеш думата ѝ, навсякъде вратите ти са отворени, а като изгубиш тази дума, всички врати се затръшват пред теб. Вие искате изключителна любов или този, когото обичате друг да не го обича. Закон е, че този, който обича само едного, има много слаба Любов, а силна Любов има този, който обича всички. Като обичаш много души, имаш много притоци; като обичаш едного, имаш само един поток. Ние мислим, че могат да ни вземат Любовта, ама щом може да се вземе, това не е никаква Любов. Има една Любов на долините и една Любов на планините. Когато снеговете се топят, всичката Любов на планините слиза в долините, а когато водата се изпарява, всичката пара отива в планините. Умът е планина, а сърцето – долина. Когато умът се проявява, сърцето го оценява, а когато сърцето се проявява, умът го оценява. Любовта винаги слиза, а обичта винаги се качва. Не могат двама души да се влюбят едновременно. Когато някой те люби и ти дава нещо, ти оценяваш Любовта му и го обичаш. Този, когото не обичаш, той е еднакъв с теб.

Боян Боев (1883 – 1963)

→ Акордиране на човешката душа - т.3  -  1) Ангел хранител