Царят, добрият човек и философът

Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания, човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърцето си. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя. Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра. Затова именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника.

Път към свобода31 октомври 1926 г. - Лекция пред специалния клас

Различна степен на развитие

Казвам: не е лесно да се откаже човек от своите стари навици, които носи от миналото. Той носи тия стари навици от хиляди и милиони години на своя живот, така че в един ден не може да се откаже. За да се освободи от миналото си, човек трябва да се ражда и преражда много пъти на Земята, което индусите наричат „странстване на душата“. Някои философи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на Земята. Един дух сам не може да слезе на Земята. Обикновено слизат по няколко заедно, свързани един с друг във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат среда, която не могат да преминат и затова остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и слизат по-надолу. Като дойдат до тази среда, пак някои от духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават. Така се обяснява слизането на духовете на Земята. Значи духовете слизат винаги групово и то само до тази среда, която те могат да преодолеят. Има духове, които по никой начин не могат да преминат през гъстата среда и затова остават да живеят в по-рядка среда. По същия начин става и качването, т.е. възлизането на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват групово, при което едни успяват да преминат по-рядката среда, а други не могат да я преминат. Всяка душа спира там, додето тя може да преодолее средата, която се изпречва на пътя й. Така се образува непрекъсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие. 
Праведният - беседа от Учителя, държана на 20 февруари 1927 г. в София

Учителят и знакът на Водолея

Учителят дойде на земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от всички техни фетиши и от религиозните им суеверия, които бяха оковавали чистата човешка мисъл в продължение на столетия.

Той казва: „Не се съмнявайте никога в Божественото, което е във Вас. Имайте доверие във вашето сърце, което е на своето място, във вашия ум, в който са написани законите на живата природа и не разчитайте на никого да ви спасява. Разчитайте само на вас самите; ние можем да живеем според законите на великата Божествена Любов, а също така и да поставим в ред и да възстановим Божествената хармония в нас. За в бъдеще не ни остава нищо друго, освен да бъдем свободни и да не ограничаваме свободата на никого. Светът може да бъде ограничен, ако ние започнем да учим хората според един единствен външен път, както например, ако аз започна да ви уча когато вие страдате как да се молите, на колене или прави. Вие знаете по кой път да търсите Словото. Този път е написан във вашата душа”. 

Така говори Учителят за Божествената Любов. Така говори мъдрецът със своята богата съкровищница на мъдрости, натрупани от векове. Така говори само Божественото, което е затворено дълбоко в нашата душа, във всяко живо същество и във всеки човешки дух.

(Световна астросоциология - д-р Методи Константинов)

Най-здравословното състояние

Всички хора живеят в един преходен човешки свят, гдето нещата не са се още установили. Любовта на Земята, каквато е сега, не е установена, тя се изменя. По някой път тя се намира в противоречие, човек сам почва да страда и се чуди дали обича, или не. Но има един свят, дето нещата са установени и постоянно растат. Вземете например правото на любов. Кой има право да обича? И Любовта си има своите ограничения. Ти нямаш право на Земята да обичаш когото и да е. Общият закон казва: Обичай всички! Но има ограничения на любовта. Значи любовта ти не трябва да бъде такава, че като обичаш някого, да го откъснеш от Духа.

Някой път някои казват: Трябва да се обичаме! Това е цяла една наука. За да се обича, трябва да има ред правила как трябва да се обичат хората. Сега разбира се, те трябва да се изучават. Аз засягам любовта от гледище на човешкото развитие. Любовта е най-здравословното състояние на човешката душа. Тя е естественото положение, в което душата се намира, тя е здравословното й състояние. Щом се изгуби това състояние, изменят се вече нейните мисли и чувства. Естественото положение, в което човек може да живее, е любовта. Значи при любовта има един прилив, значи известни сили в природата се вливат в душата. Някой път човек може да затвори този извор, тази енергия може да престане да се влива в душата и тогава човек изгубва Любовта. Любовта може да се изгуби. Това, което ти чувстваш, преставаш да го чувстваш, и това се нарича изгубване. Течението си съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва. 

Има вливане на светлината и в човешкия ум. Престава ли вливането, престава и мисълта. Има вливане, наричат го "инфлукс". Щом престава вливането, тогава престава и чувстването, и тогава човек се намира в едно противоречие. И противоречието се състои в това: човек усеща в живота си една празнота, и в живота нищо не го привлича. Но дойде това течение и животът пак се осмисля. Течението, което идва, осмисля нещата. Можем да направим едно сравнение: когато светлината, която се влива  в природата, дойде, нещата стават ясни и светът е вече интересен. А когато тя си замине, светът веднага се забулва, настава тъмнина и тогава нямаме ясна представа за нещата.

(1935_02_06 Естественото положение на човешката душа)

Вяра детинска трябва да имате

Казва се в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога”. Аз перифразирам малко този стих и казвам: „С вяра се угажда на Бога.” Имайте предвид, че вярата е, която апелира към Господа. Писанието казва, че каквото попросим съгласно Волята Божия, дава ни се. Тази вяра не е общоприетата, не е онази, която имат хората, а е вярата на децата – при тях ще я търсите. Вяра детинска трябва да имате, а не вярата на възрастните. Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни.

Ако така мислят, няма защо да идват тук. На Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм петдесет-шестдесет годишен.” Не се заблуждавайте с вашите години. Според мен годините на човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно. Важно е какви скъпоценности носите в раницата на Живота си. Можете да носите петдесет килограма товар, който да струва петдесет лева; може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не в количеството седи товарът, който носите, а в качеството. 
 

("Пълнене и празнене"-  26 юни 1918 г.)

Разумните същества

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материал, необходим за съграждане на неговите удове. Когато Христос казва: „Събирайте богатства на земята“, Той подразбира усилията, които трябва да прави човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който духът, душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в невидимия свят, където същества от висша йерархия го обработват. По този начин те преустройват човешкия ум и човешкото сърце. Така именно, ние разбираме работата на невидимия свят върху човешкия ум и върху човешкото сърце. И оттук вадим заключението: Колкото повече материал, годен за работа, изпраща човек в невидимия свят, толкова повече разумните същества ще строят в неговия мозък; колкото по-малко материал изпраща човек в невидимия свят, толкова по-малко и разумните същества ще строят. В този смисъл всеки човек все трябва да складира малко от този материал. Някой казва: „20 години вече как работя съзнателно“. Какво по-хубаво от това? Обаче, ако ти работиш за себе си, ще имаш един резултат; ако работиш за ближния си, ще имаш друг резултат, и ако работиш за Бога, ще имаш трети резултат – зависи за кого работиш. От твоята работа на земята ще зависи колко и какъв материал ще изпратиш в невидимия свят. 

("Мозъчни наслоявания" - 24 март 1926)