Всички хора живеят в един преходен човешки свят, гдето нещата не са се още установили. Любовта на Земята, каквато е сега, не е установена, тя се изменя. По някой път тя се намира в противоречие, човек сам почва да страда и се чуди дали обича, или не. Но има един свят, дето нещата са установени и постоянно растат. Вземете например правото на любов. Кой има право да обича? И Любовта си има своите ограничения. Ти нямаш право на Земята да обичаш когото и да е. Общият закон казва: Обичай всички! Но има ограничения на любовта. Значи любовта ти не трябва да бъде такава, че като обичаш някого, да го откъснеш от Духа.
Някой път някои казват: Трябва да се обичаме! Това е цяла една наука. За да се обича, трябва да има ред правила как трябва да се обичат хората. Сега разбира се, те трябва да се изучават. Аз засягам любовта от гледище на човешкото развитие. Любовта е най-здравословното състояние на човешката душа. Тя е естественото положение, в което душата се намира, тя е здравословното й състояние. Щом се изгуби това състояние, изменят се вече нейните мисли и чувства. Естественото положение, в което човек може да живее, е любовта. Значи при любовта има един прилив, значи известни сили в природата се вливат в душата. Някой път човек може да затвори този извор, тази енергия може да престане да се влива в душата и тогава човек изгубва Любовта. Любовта може да се изгуби. Това, което ти чувстваш, преставаш да го чувстваш, и това се нарича изгубване. Течението си съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва.
Има вливане на светлината и в човешкия ум. Престава ли вливането, престава и мисълта. Има вливане, наричат го "инфлукс". Щом престава вливането, тогава престава и чувстването, и тогава човек се намира в едно противоречие. И противоречието се състои в това: човек усеща в живота си една празнота, и в живота нищо не го привлича. Но дойде това течение и животът пак се осмисля. Течението, което идва, осмисля нещата. Можем да направим едно сравнение: когато светлината, която се влива в природата, дойде, нещата стават ясни и светът е вече интересен. А когато тя си замине, светът веднага се забулва, настава тъмнина и тогава нямаме ясна представа за нещата.
Някой път някои казват: Трябва да се обичаме! Това е цяла една наука. За да се обича, трябва да има ред правила как трябва да се обичат хората. Сега разбира се, те трябва да се изучават. Аз засягам любовта от гледище на човешкото развитие. Любовта е най-здравословното състояние на човешката душа. Тя е естественото положение, в което душата се намира, тя е здравословното й състояние. Щом се изгуби това състояние, изменят се вече нейните мисли и чувства. Естественото положение, в което човек може да живее, е любовта. Значи при любовта има един прилив, значи известни сили в природата се вливат в душата. Някой път човек може да затвори този извор, тази енергия може да престане да се влива в душата и тогава човек изгубва Любовта. Любовта може да се изгуби. Това, което ти чувстваш, преставаш да го чувстваш, и това се нарича изгубване. Течението си съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва.
Има вливане на светлината и в човешкия ум. Престава ли вливането, престава и мисълта. Има вливане, наричат го "инфлукс". Щом престава вливането, тогава престава и чувстването, и тогава човек се намира в едно противоречие. И противоречието се състои в това: човек усеща в живота си една празнота, и в живота нищо не го привлича. Но дойде това течение и животът пак се осмисля. Течението, което идва, осмисля нещата. Можем да направим едно сравнение: когато светлината, която се влива в природата, дойде, нещата стават ясни и светът е вече интересен. А когато тя си замине, светът веднага се забулва, настава тъмнина и тогава нямаме ясна представа за нещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар