Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка. Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност.
Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период. Противоречията на живота не могат да се разрешат по пътя на мистицизма и умиращата религия. Само острието на революционния меч може да разкъса възлите на социалните противоречия."
Мъдрецът ме погледна твърде снизходително, като ми каза само следните думи: „Вашата глава ще узрее след десет години."
Независимо от репликата, която се разви между мен и Мъдреца, когото окръжаващите зовяха Учителя, тази среща беше съдбоносна за мен. Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар