Следователно, трябва да отворите входа на вашата
душа. Все има някой, който да те обича. Казва някой: "Аз не те обичам,
мразя, те." Може да говорят каквото искат. Тези неща ще се срещат.
Вятърът не може да не вее. Малката прашинка не може да не влезе в окото.
Ако си от умрелите, със затворени очи няма прах да влезе в окото. Ако
си от умрелите, удар на сърцето ти няма да дойде. Ако си от умрелите, в
ума ти никакво препятствие няма да дойде. Щом си от живите, ще дойдат
тия работи. Неизбежни са ударите в света. Големи или малки, те са
неизбежни. По някой път някой човек ходи в една гора, развяват се
клоните. Той върви захласнат, блъсне го някой клон в главата. Изведнъж
се хване за главата. Не, че клонът му мисли някаква пакост. Казва: "Мене
ме развяват и аз се развявам." Като ходите из развеяните хора трябва да
се пазите от онези амплитуди, които те правят. Една педя далече от тях,
че като се въртят, да не ви ударят и вие да бъдете свободен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар