Правила на разумния живот- 31 август 1924 г., Съборни беседи
сряда, 31 декември 2014 г.
Христос и кладенецът - Йоан 4-та глава
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? –
Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право
тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази
жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор.
Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца.
Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш
да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се,
понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица!“
Защо иска Христос от нашата водица? – За да види какъв е нашият живот. И
тази жена казваше на Христа: „Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли,
че не е позволено на юдеин да говори със самарянка?“ Туй не е разбиране
на въпроса. Христос взема повод от тия нейни думи, за да ѝ обясни
дълбоката Истина. Като ви тълкувам тази Истина, за мене е важно дали като дойде Христос, ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй
Учение в живота си, т. е. доколко моето и Божието съзнание са в
съприкосновение. Доколкото съм приложил туй Учение, дотолкова моето
съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар