сряда, 19 ноември 2014 г.

Направо от Източника на живота

Когато дойдем до светлината, натъкваме се на същия закон, а именно: лъчите, които идат направо от източника на светлината, се различават от пречупените и отразени светлинни лъчи. Като знаете това, стремете се към мисли, които идат направо от източника. Остане ли да се ползвате от мисли, които са минали през много умове и са претърпели пречупване, вие ще изпаднете в големи заблуждения. Какво правят хората? Те търсят Бога, т. е. Източника на живота само когато имат нужда. Те търсят лекар, когато са болни. Казано е, обаче: „Потърсете ме с всичкото си сърце и ще ме намерите.“ Въпреки това човек търси Бога във време на нужда. Това не е любов, това е необходимост, неволя. Когато е здрав, човек не търси лекар. Новият ред на нещата изисква точно обратното: да търсиш лекар, когато си здрав. Какво ще допринесе лекарят на здравия? Той все ще му предаде нещо. Под „лекар“ в тоя смисъл разбирам човек, който те обича. Който обича, той всякога дава нещо от себе си. Той е пръв проводник на Господа. От него можеш да пиеш направо вода. Нямам нищо против застоялата вода в шишетата, или в щерните, но казвам, че тя не е здравословна. Водата в шишетата и в щерните представя затворен свят. В тоя свят са човешките мисли и чувства. Това е светът на човешкия порядък. Някой не е доволен от хората и казва: Какви са тия хора, какъв е тоя свят? Тия хора, това си ти. Тоя свят е твоят свят. От какво си недоволен?

Най-мъчната работа15 декември, 1943 г., Общ Окултен Клас, София

Няма коментари:

Публикуване на коментар