Бог и дявол

В една от богомилските легенди се разказва, че Бог и дяволът били съдружници. Те създали земята, която тогава била малка. Дяволът решил да хвърли Господа във водата. Един ден, като заспал Господ, дяволът Го дигнал на ръце и тръгнал по посока към запад, там да Го хвърли във водата. Обаче той останал изненадан. Колкото повече Го носел, земята ставала все по-голяма. Обърнал той посоката на изток, но и в това направление земята все повече растяла. Обърнал се към юг – същото положение. Най-после се отправил към север, но земята станала толкова голяма, че дяволът се принудил да се откаже от намерението си. За да прикрие мисълта си, той казал на Господа: Носих те толкова време, за да направя земята по-голяма. Бог му отговорил: Не, ти ме носи да ме хвърлиш във водата, но не успя. Водата се отдалечаваше от тебе. Сега и на вас казвам: Добре е, когато някой те носи към водата, с намерение да те удави, а пък не може да реализира желанието си. Ако намери вода, ще те удави, а с това и съдружието ще се прекрати. Засега дяволът е нужен като ортак. Бог върши някаква работа с него. Лошите условия в живота са дяволът, а добрите – Бог. Докато си на земята, ще дружиш и с Господа и с дявола. Като те носи, дяволът ще ти даде добри условия за работа, да разшириш земята си. Като носиш доброто в себе си, той ще те научи, как да го обработиш. Дяволът създава материалните работи, а Бог учи човека как да ги използва. Дяволът създава грубите условия в живота, а Бог ги смекчава. Дяволът учи човека да оре и копае земята, а Бог го учи да сее и жъне.

"Економия на енергиите"6 януари 1933 г. лекция пред специалния клас