Често значението на дадена дума се определя от интонацията. Беден е човешкият език, не може точно да предаде всичко, което човек мисли и чувства. В английски език има букви, които, вмъкнати в думите, остават без значение. Те не влизат в работа, но се пишат. Ако не ги пишеш в думите, минаваш за невежа. Ако не пише тия букви, ученикът може да пропадне на изпита си. И на френски език има букви, които се употребяват в някои думи, без да се произнасят.
Казвам: Малките величини, незнайните работи са важни. – Защо? – Защото едни не ги знаят, а други ги знаят и работят с тях. Има безброй неща, които ние не знаем, а други ги знаят. Ето защо ония, които знаят незнайните за нас работи, те ни управляват. Ние се подчиняваме на ония, които знаят повече от нас. Някой не знае какво представя доброто. Да се ръкуваш, както трябва, това е добро. – Защо? – Защото истинското ръкуване крие пет ценни качества, които трябва да предадеш чрез себе си. При ръкуването ти внасяш един Божествен елемент – участието на палеца; после ти внасяш благородство – участието на показалеца; след това внасяш справедливост – участието на третия пръст – Сатурн. С участието на безименния пръст ти влизаш в красотата на живота. Най-после ти участваш с малкия си пръст – внасяш добра обхода в отношенията на хората. Ако се ръкуваш и нищо не даваш на хората, това не е никакво ръкуване.
(Лекция от Учителя, държана на 1 декември, 1943 г. София – Изгрев)
Няма коментари:
Публикуване на коментар