Памет

Сега, понякога казвате, че учите, а не помните нищо. Вие чувствате, затова не помните. Слабата памет при някои от вас се дължи на това, че чувствувате нещата. Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я. Само мисълта дава определена форма на Живота.

 

9 април 1937 МОК "Мисълта- изходен път"

Предназначение

"На всеки човек предстои задачата да намери своето място и своето предназначение. Щом намери своето място и предназначение, той ще намери и смисъла на живота и ще почне да развива своите дарби и способности, които ще му донесат онова щастие да бъде доволен от себе си и от окръжаващата го среда, а също и окръжаващата среда да бъде доволна от него."

1939_01_08  "И ще бъдеш блажен"

Nadini: Nadini: Безсмъртие

Nadini: Nadini: Безсмъртие

Nadini: Безсмъртие

Nadini: Безсмъртие

Опитвайте нещата

Ще кажете, че ме почитате. За какво ме почитате? Аз съм беден човек, нищо нямам на земята. – „Ти си Божи човек, изпратен от небето.“ – Аз трябва да докажа това. Как ще го докажа? – „Ти говориш добре, хубаво проповядваш.“ – Кой не може да говори? – „Ние вярваме в тебе.“ – На какво почива вашата вяра? Петър каза на Христа: „Ти си син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Плът и кръв не ти откри това, но Отец ми, Който е на небеса“. Ако Бог ви е открил нещо, благодарете. Ако мислите, че друг някой ви е прошепнал нещо на ухото, не говорите истината. Дойдеш ли до реалността, ти не можеш да се съмняваш. Ще вярваш в реалността така, както вярваш в светлината. – „Аз не вярвам в светлината.“ – Ще повярваш. – „Как?“ – Ще тръгнем заедно на път в една тъмна нощ. Ще вървим, ще се блъскаме, без да знаем къде отиваме. Аз изваждам една свещ от джоба си, запалвам я и казвам: Виждаш ли пътя? – „Виждам.“ – Вярваш ли в светлината? – „Вярвам.“ Изгасвам свещта и казвам: Върви напред! – „Не мога, не виждам пътя, спъвам се.“ Запалвам свещта. – Виждаш ли? – „Виждам.“ – Вярваш ли във въздуха? – „Вярвам.“ – Във водата? – „Вярвам.“ – В хляба? – „Вярвам.“ – Светлината, въздухът, водата и хлябът са реални неща, които всякога могат да се опитат. Прилагайте вярата си, за да се усили. Опитвайте нещата, за да влезете в реалността на живота.

1936_10_18 Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство18 октомври 1936 г., Утринно слово, София

Шесто чувство

Между физичния и Духовния свят има известна прилика, но хората още не са свалили всичко, което съществува в Духовния свят. В бъдеще това може да се постигне. Тогава ще дойде Царството Божие на Земята. И животните са взели много неща от хората, но голяма е разликата между човека и тях. Вижте какви са дрехите на животните! Това е тъй естествено! Те живеят в крайно гъста материя, в лоши условия. Козината им служи за самозащита против лошите условия. Човек е излязъл вече от най-грубите и тежки условия и постепенно върви към по-благоприятни условия. Тялото на човека е изложено вече на Божествената светлина. Той я възприема и обработва в себе си. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, т.е. на оня, в когото шестото чувство е развито, виждате, че освен физично тяло, като външна дреха, човек има и други тела, едно от друго по-фино, от по-рядка материя. Същественото в човека е неговото Божествено тяло. И тъй, учете, да придобивате повече знания. 

"Вярата и Любовта. Шестото чувство" - Утринно Слово от Учителя, държано на 18 октомври, 1936 г. София – Изгрев