Двама бащи има в света

Двама бащи има в света: баща на истината и баща на лъжата. Това са два различни свята. Изучавайте се, да знаете от кой свят сте дошли. Ако влизате в чуждите градини и късате плодовете без позволение, вие сте дете на лъжата. Ще кажете, че господарят го няма в градината. Бог е Господар на всички градини. Повдигнахте ли очите си нагоре да попитате Господа, може ли да си откъснете няколко плода? Ще кажете, че гледате нагоре. Ако гледате към дървото, това е едно нещо; ако гледате към Бога, това е друго нещо. Позволението идва от Господаря на дървото, а не от самото дърво. Ето защо и като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигаш очите си нагоре, към Великия Баща на истината, и ще искаш разрешение да ядеш и да пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Ще кажете, че сте гладни, няма време да искате разрешение. Според мене, гладен е само онзи, който служи на Любовта. В този смисъл гладът е едно от приятните чувства, което води към Любовта. Някои поддържат мисълта, че хората умират от глад. Досега никой човек не е умрял от глад. Много хора умират от преяждане, от лакомия, но от глад – никой. Змията каза на първите човеци, че ако ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, ще станат богове. Те повярваха в нейните думи и ядоха. Но думите ѝ не бяха истинни, затова се сбъднаха думите на Бога: „Който яде от забраненото дърво, ще умре.“. Те повярваха в лъжата, а не в истината. Който вярва в лъжата, той е мъртъв. Бог казва на всички: „Щедро давайте!“ Като бръкнеш в джоба си и извадиш една монета, дай я, не я връщай назад. – „Голяма е монетата, ще обеднея.“ – Не се страхувай от сиромашията. Ако даваш и на тебе ще дават. Не се самозаблуждавай, че си сбъркал, като си извадил по-голяма монета. Не лъжете себе си. Ако искате да станете човеци, щедро давайте. Като сеете нивата, жито ще имате; ако не я сеете, по нея плевели ще растат.

1941_09_07  Което не е / Законът на лъжата7 септември 1941 г., Съборни беседи, Утринно слово, София

Откъде дойде лъжата в света?

Откъде дойде лъжата в света? От дървото за познаване на доброто и на злото. Това беше единственото дърво от човешкия порядък, затова Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво. Престъпят ли заповедта Му, те ще излязат от рая. Като ядоха от плодовете на това дърво, те се скриха от лицето на Бога. Дълго време Бог вика Адам, но той не се обади. Най-после каза: „Тук съм, Господи, но срам ме е да изляза пред Тебе“. Защо се е срамувал Адам да се яви пред Господа? Защото бил гол. Всъщност голотата не е нищо друго, освен лъжата в човека. Не знаеше ли Господ, къде е Адам, че трябваше да го търси? Бог знае всичко, но не искаше да види лъжата в лицето на Адам. Той му даде възможност да обмисли положението си и да изправи грешката си. Обаче Адам излъга Господа. Той каза: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от забраненото дърво“. Ева пък се оправда със змията. Те скриха истината. Причината да ядат от това дърво се дължи на желанието им да станат учени и големи като Бога. Ева беше дете на Адам. Може ли бащата да се оправдава със сина или с дъщеря си? Бащата може да накара детето си да лъже, но детето никога не може да накара баща си да лъже. Който лъже, не е роден от Бога – друг е неговият баща.

1941_09_07 "Което не е / Законът на лъжата"-7 септември 1941 г., Съборни беседи, Утринно слово, София

Ние, хората на Земята, сме забавление

Някой казва: „Животът не ме интересува.“ Казвам: настанало е еднообразие във вас. Голямата скръб е родила еднообразието. Какво трябва на този човек? – Малко радост. Например някой човек няма нито пет пари. Дайте му 100-200 лева, веднага ще внесете в него една малка топлинка и той ще каже: „Животът сега има малко смисъл.“ Ако му дадете още 400-500 лева, сърцето му ще тупа още повече. Ако му дадете 2-3-5-10-100-300000 лева, той ще каже: „Сега вече съм напълно осигурен!“ – и ще започне да си урежда живота. Вземете ли му парите, по обратния път ще дойде в него същото състояние. Ние, хората на Земята, сме забавление за по-висшите същества на Небето. И аз мога да ви кажа, че те правят опити с вас, опитват вътрешния живот, който се развива във вас. Тези думи, които ви казвам, са вметнати. Те са само едно положение, което трябва да имате всякога предвид в ума си, за да се радвате вътрешно в себе си и при най-големите мъчнотии и страдания.

Пелените на живота. Радости и скърби -26 ноември 1924 г., Общ Окултен Клас, София

Радост и скръб

Сега вие искате радости, но не разбирате законите на Природата. Ако пък искате скърбите, резултатът ще бъде същият. Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът. Радостите и скърбите – това са пелените, които обвиват човешкия живот. Това са две различни състояния. Аз не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това са отживели схващания. Страданията, тъй както ние ги знаем, тъй както съществуват, това са обвивка на самия живот, те са една необходимост, една неизбежност. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате. Като казвам „и да ги разбирате, и да не ги разбирате“, във философския смисъл на думата подразбирам – и да ги искате, и да не ги искате, те пак ще дойдат. Всички същества, които са минали преди нас, все са страдали. Ние искаме да минем през същия път, но като царски синове, без страдания. За никого не се прави изключение. Аз искам да срещна някого, комуто се е направило изключение. Привидно може да се показва, че някой не страда, но всъщност не е така. Всеки ще си плати данъка. Кой как дойде на Земята, ще страда. Има известни правила, на които всеки трябва да се подчини. Неизбежно е това! Тия две положения в живота – радост и скръб – ще помните, за да не се ражда индиферентност у вас.

"Пелените на живота. Радости и скърби"-26 ноември 1924 г., Общ Окултен Клас

Енергиите на животинското

Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но тия набрали се енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?“ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал, и е доволен, благодари.
"Природа и геометрия" -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Животински навици

Сега, вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал човекът тогава и сега като човек той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно това, животинското, е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й се подчинявате.

"Природа и геометрия" -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София