Роденият от Бога

Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Роденият от Бога никога не говори за себе си. Каже ли на някого, че е роден от Бога, той веднага ще бъде подложен на изпитания. Роденият от Бога е вътрешно богат. Той не се нуждае от пари. Видите ли, че някой се оплаква от немотия, знайте, че той не е роден от Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпитал, не се е познал. Роденият от Бога не се нуждае от пари. Той никога не може да бъде банкер, нито се стреми към външно богатство. Пеперудата не може да бъде гъсеница, нито гъсеницата – пеперуда. Ангелът не може да бъде банкер, нито банкерът – ангел. Ако човек иска пари назаем от някой ангел, последният ще му каже, че не се занимава с материални работи, и ще го изпрати при банкерите на земята. 

1928_09_12 Много знания12 септември 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Будните хора

Вземеш Свещената книга, отвориш я, искаш да прочетеш нещо на някого, но той веднага ти казва: „Остави книгата настрана. Хляб нямам, трябва да работя, да изкарам прехраната си“. Какво ще свирите на такива хора! Или какво ще им четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намерите в живота си десетина души, които да мислят като вас. Да разбирате хората и да ви разбират, в това се състои щастието, в това се състои придобивката на живота. Сега и ние търсим будните души със свещ, както едно време Диоген е търсил истинския човек.

1928_09_12 Много знания12 септември 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Великото

Великото не се поддава нито на разказване, нито на рисуване. Това са опитали всички художници, всички поети и писатели. Някой художник иска да нарисува едно красиво лице, както го вижда. Започва да го рисува ден–два–три, година, но все не остава доволен. Чертите е нарисувал правилно, но като погледне портрета, вижда, че нещо му липсва. Какво липсва на портрета? – Красотата, която прави човешкото лице велико, вдъхновено. Това, именно, е Божественото в човека, което не се поддава на човешка ръка. Най-после, художникът захвърля настрана четката, боите и се отказва да рисува. – Не, човек не трябва да се обезсърчава. Той трябва да е доволен от това, което днес, при дадените условия, може да направи. В бъдеще, когато развие своите заложби, той ще може да постигне нещо повече. 

1928_09_12 Много знания12 септември 1928 г., Общ Окултен Клас, София

Последствие

Не трябва да мислим, че Бог сега ще ни освободи. Преди векове, когато Бог е създал света, Той е освободил всичките хора. Сега само показва по кой начин човек може да се освободи. Защото човешката свобода седи в душата, която Бог му е дал. Половината от съвременните хора вярват, че имат душа, половината от тях не вярват. Вярват в живота, но животът е последствие от душата. Сега, какво разбират под думата „последствие“? Направиш една добра или лоша постъпка – те имат последствие, резултат. Вземеш пари назаем – има последствие. Обичаш някого – има последствие. Мразиш някого – има последствие. Правиш нещо глупаво – има последствие. Пишеш нещо умно – има последствие. Воюваш с някого – има последствие. Навсякъде животът се проявява със своите последствия.

1940_06_02 Бог е истинен-2 юни 1940 г., Неделни беседи, София

Търсене на разумното

Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.

Не търси богатството, което уморява - то не е за тебе.

Не търси знанието, което разстройва - то не е за тебе.

"Светът на великите души" - 1932 (Учителя Петър Дънов)

Ако не се упражняваш

Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да поддържа своя организъм. Защо чувстваш? Човек чувства, за да поддържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Човек мисли, за да поддържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовете, човек не може да живее. Както чистият въздух освежава и засилва дробовете, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава човека, всичките органи на тялото му ще се атрофират.

1935_09_03 Всичко е за добро3 септември 1935 г., Съборни беседи