петък, 31 октомври 2014 г.
Божественият начин
Някои искат да подобрят света по
механически начин – това е една трета от Истината. Други искат да
въведат равенство и подобрение по вътрешен начин – това е духовният
начин, който е две трети от Истината. А Божественият начин е чрез
Любовта. Трябва физическото, духовното и Божественото да дойдат в
съгласие. Силното в човека трябва да се подчини на духовното, а
духовното – на Божественото. Непостижима е Божията Мъдрост. Бог има за
цел да произведе нещо много по-красиво, отколкото ние разбираме. От
материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички
тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда:
„Доведете ги!“, и ги пита: „Опознахте ли се?“ – Физическото, духовното,
Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“
Приливи и отливи на енергиите
Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо! Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
1924_01_13 Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето13 януари 1924 г., Младежки Окултен Клас, София
Брой вдишвания в минута
Обикновеното дишане трябва да достигне до 15 вдишки и издишки в минута. Когато правите упражненията си, ще се стремите постепенно да стигнете до една вдишка, едно задържане и едно издишване в минута. Постигнете ли това, можете да лекувате всички болести, даже и туберкулоза. Добре е, като правите упражнението за дишане, същевременно да правите и движения с ръцете. Правете следното упражнение: ръцете, свити на юмрук, поставяте на раменете. Разтваряте бавно ръцете настрана, вдишвате дълбоко въздух, задържете го и след това спущате бавно ръцете надолу, отстрани на тялото, и бавно издишвате. Ако се уморите, починете си малко и направете упражнението още няколко пъти. По този начин вие поемате достатъчно прана от въздуха и кръвта се раздвижва; капилярите се разширяват и кръвообращението се усилва.
1941_08_29 - Правилно дишане
Не се страхувайте от болките
И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно при всички случаи в живота си. Неразположени сте, скръбни сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнака, кръста, дишайте дълбоко. Боли ви крак, ръка, дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомах, корем, пак дишайте дълбоко. Не се страхувайте от болките. Те са благословение за вас. Ако нямаше болести и страдания в живота, положението ви щеше да бъде по-лошо от това, в което се намирате днес. Болестите и страданията ще оправят хората. Ако те боли глава, това показва, че не мислиш добре. Щом започнеш да мислиш добре, болките ще изчезнат. Който не е справедлив към хората, болят го ръцете. Той е справедлив към себе си, а несправедлив към окръжаващите. Който страда от болки в краката, не проявява доброто в себе си. Дайте ход на доброто и на справедливостта в себе си и всички болки ще изчезнат.
Дишането29 август 1941 г., Съборни беседи, София
четвъртък, 30 октомври 2014 г.
Колективност
Хората трябва да изградят колективност. Злото произтича от това, че няма колективен труд. У всички хора трябва да се породи съзнание да работят с еднакъв честен интензитет и тогава на всекиго ще се събере труд едва по два часа на ден и ще има доста време той да се занимава с духовни дела. Хората не знаят как да работят, днес те не прекъсват 8-9 часа усилен физически труд, а това е много. Два часа физически труд за всеки, независимо от професията, е добре. Днес ученият пише нещо и счита за унижение да работи на полето, но не знае какво богатство се крие там. Останалото време трябва да се посвети за нуждите на духа: музика, наука, развитие на дарбите. Светът механически не може да се поправи. Природата казва: „Човече, не ти трябва много работа, само два часа физически труд са достатъчни.“ За добиване на храна са необходими два часа на ден. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. А сега всички работят поотделно. При развитие на колективността няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Сега народите се въоръжават и толкова милиарди отиват нахалост, но когато хората заживеят братски, тези средства ще ги изразходват за свои удобства.
"Господ ще бъде познат"
"Господ ще бъде познат"
- Боян Боев (1883 – 1963)
→ Акордиране на човешката душа - т.3
сряда, 29 октомври 2014 г.
Пътят към съвършенство
На съвременните хора предстои още дълго време да се развиват. Когато някой човек изгуби нещо в живота си, той не трябва да съжалява. Това са неговите стари мисли, чувства и желания, с които трябва да се прости като с нещо старо, отживяло своето време. Човек трябва да постави новото като основа на своя живот. Затова казвам: Поставете за основа в живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете, без да се оплаквате, без да мислите, че едно време сте били по-добри, отколкото сега. Ако наистина по-рано сте били по-добри от сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човека е да се усъвършенствува, да става все по-добър. Затова е пратен той на земята. Това е задача, дадена на всички същества без разлика. В Божествената програма е поставен на първо място стремежът към усъвършенствуване на всички същества, като цел в живота. Понеже всички същества влизат във великия живот, то и великите сили – любов, мъдрост, истина, правда, добродетел – служат като подтик към усъвършенствуване. Щом този стремеж е вложен във всяко същество, рано или късно то ще намери правата посока на своето движение - пътя към съвършенство.
"Стремеж към съвършенство"-29 септември 1926 г., Общ Окултен Клас, София
Абонамент за:
Публикации (Atom)