Малкото знание

Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание. То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната. Докато се възползваш от това знание, то е изтекло вече навън. Къде стои знанието на човека, който живее в постоянно неразположение и недоволство?
  
1935_01_20 "Товарене и разтоварване" -Утринно слово, София

Доброто и злото

Докато злото не е дошло при човека, той посажда в градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който са завързали. Дойде ли злото, веднага плодовете изчезват. Злото събира плодовете от градината на човека, задържа ги за себе си, а него лишава от тях. Като не знае причината за това, човек се пита защо му се отнема това, което очаква да получи. Злото е причина за това. Доброто дава възможност на човека да реализира благата, които му се полага да получи, а злото ги отнема. Някои запитват не може ли без зло в света. И без зло може да се живее, но това зависи от разбирането на човека. Ако знае изкуството да живее правилно, човек е вън от влиянието на злото. Не е достатъчно да се говори само за правилно живеене, но трябва да се живее правилно. Многото говорене не помага. То действа като проливен дъжд. Обаче от проливен дъжд растенията изгниват. Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша.
"Товарене и разтоварване" - 20 януари 1935 г., Утринно слово, София

Добродетел

Добродетелта подразбира противоречие в света – тя иска самопожертвувание. В нея человек трябва да прави онова, което е потребно, ако и да не се харесва на другите.

27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.
Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя

Три неща

Человек трябва да научи три неща:

• Неволята.
• Да не иска това, което не му трябва – иска ботуши, а му трябват чехли.
• Че в света има друг Промисъл, който върши всичко в света, да върши човек волята Божия.

 "Щастието е в человека" - Извънредна беседа 27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.

Обществото

Обществото е обусловено от человека. Имаме едно дърво, то има плодове и клонки. Всички имат тесни свръзки помежду си. Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, Който е създал клончета, плодове, и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на дървото. Щом се отдели, то изсъхва.

 "Аз ви избрах" - Щастието е в человека
Дънов, Петър Константинов. Аз ви избрах. Извънредни беседи от Учителя (1920 г.) Първо издание. София, ИК „Всемир“, 1995.

Вън от къщата

Съвременният человек трябва да почне да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че един человек не може да живее вън от къщата, която си е построил.
Енергията, която иде отгоре и се спира в нашия мозък, за да се прояви, ние наричаме Бог. Тази енергия не произтича от нашия мозък, а от други, висши полета.

Щастието е в человека
Аз ви избрах (Извънредни беседи от Учителя (1920 г.). София, 1995)
48 беседи от 12 февруари 1920 г. до 31 декември 1920 г.