Щастието е в человека

Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели.
Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите.
Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището.
Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.

"Щастието е в человека"извънредна беседа, 27 юни 1920 г.

Нови условия

За да влезем в небесното царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го. Но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използувайки условията, знание, опитност. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес.

ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ - 6 януари 1914 г. Бургас

Различни условия за развитие

Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога. В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.

ПОЗДРАВ за Новата 1914 година КЪМ ВСИЧКИ- 6 януари 1914 г. Бургас

Да изпъдите чуждите мисли из себе си

Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос и Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал живот вечен Мене, ще даде такъв и на вас“. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение. Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“. Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие.

Необходимостта да познаваме Бога- 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Животът може да се уподоби на плат

Сега и човекът християнин, който иска да придобие вечния живот, трябва да познава основата на тоя живот и да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва първо да изтъчем и след туй да облечем. Той е първата дреха, с която трябва да се обвие човешкият дух. Когато изхабим тоя плат, ние оголяваме отвън. Това оголяване го наричат морално падане.

Христос ясно казва: „Вечен живот е да познавате Бога“. „Да го познавате“ - ето тайната на придобиването вечния живот. Но ще ме попитате: „Нима ние не познаваме Бога?“ Ако бихте Го познавали в Христовия смисъл, не бихте умирали. Но, ще ми възразите: „Кой не умира?“ Ами че това е то, което опровергава хорското твърдение, че познават Бога.

 "Необходимостта да познаваме Бога"- 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

Христос е дошъл тъкмо да ни научи

А вечен живот е това, да познават Тебе,

Единаго и Истиннаго Бога,

и пратения от Тебе Исуса Христа.

(Ев.Йоан 17:3)

Сега да се върнем към Христовата мисъл. Да харчим пари, да изгубим живота си – знаем, но да спечелим живота – не знаем. Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н., човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная. Единственото нещо, което ме интересува сега, е да се нахраня, че след това ще мога да те слушам да ми приказваш за тия работи“. Та и ние ще кажем сега на философа: „Не искаме да знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е той замесен, как е произлязъл; искаме да се нахраним, да ядем от вечния живот, че после можем да разискваме с вас, колкото време щете, върху тия неща; сега искаме да се избавим от тази смърт“. И мисля, че това е правилното разрешение на въпроса.

"Необходимостта да познаваме Бога" - 21 септември 1914 г., Неделни беседи