понеделник, 23 януари 2017 г.

Каква е Божията воля

Вие още не знаете каква е Божията воля. Според една научна теория на Битието, казано е, че само чистата велика Божия воля, може да спаси човека. Като не знаят това, хората със своите плачове приличат на малки деца, които се чувстват изоставени. Бог иска да ни направи щастливи, като ни прекара през всички фази на нещастието. Засега щастието е невъзможно. – Защо? – Защото то представя бяла, ненаписана хартия. Коя хартия има по-голяма цена: написаната, макар с черни редове, или чистата, върху която нищо не е писано? Написаната хартия е за предпочитане. Колкото и да е нацапана, все ще се намери върху нея някоя хубава, светла мисъл, оставена от някой философ или учен. Следователно, колкото и да е неприятно страданието и нещастието, все ще напечата върху съзнанието на човека една светла, възвишена мисъл. Грешникът, на чието лице е писано много, струва повече от праведния или ангела, върху когото нищо не е писано. – Защо да съм грешен? – Не съжалявай, че си грешил. Ти си написана книга, от която ще четеш и ще се учиш. Който влезе в съприкосновение с тебе, също ще чете и ще се учи от написаното. Ако само четеш и въздишаш, нищо няма да научиш. Ще четеш и ще се учиш от това, което си писал през вековете. Ако книгата ти е чиста и ненаписана, можеш да се радваш на нея, но ще останеш невежа. Ако се радваш на хляба, нарисуван на картина, ти си невежа. Обаче, радваш ли се на топлия хляб, донесен от фурната, ти си умен. Грехът не е в това, че искаш да направиш нещо и не можеш да го постигнеш. Грях е, обаче, да се отказваш да работиш за Бога. Грях е, когато упорстваш, своеволничиш и се отказваш да вървиш в правия път. Искаш да станеш светия. Как ще станеш такъв? За да станеш светия, трябва да оставиш всички да минат през тебе, да видиш какво правят те. Затова се казва за Христа, че понесъл греховете на цялото човечество.

Него видя Исус - неделна беседа, 9 ноември 1930 г.

неделя, 22 януари 2017 г.

Психически и физически свят

Между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Следователно, всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до доброто в света.

Учителю благи - неделна беседа, 3 февруари 1929 г.

събота, 21 януари 2017 г.

Мозъкът

Някой иска да каже, че човешкият мозък е резервоар – не, той е проводник само. И целокупно, всички човешки мозъци по земята, това са проводници на умствената енергия. Те са философски въпроси, които за бъдеще има да развивате.

Ранните лъчи - МОК, 24 октомври 1926

Ако аз съм слуга

Желанието на всинца ни е да имате стремеж да се учите. Човек, който иска да се учи, всякога се подмладява. Въпросът за годините, че си на 50–60 години, той не влиза никак в сметката. Че сте женен, че имате деца, то е вашата длъжност. Ако аз съм слуга и трябва да служа на 10–15 души, нима това ме спъва да уча? Ще служа и като съм свободен, ще взема книгата и ще чета. Тия деца, това са абонати. Мъжът ти, това е един абонат, ще му услужиш, ще му нагодиш и след като свършиш работата, след това ще ти остане време. Ще вземеш книгата да четеш, ти за абонатите няма да мислиш. Като дойде време за ядене, ще затвориш книгата; после пак ще четеш. Така трябва да мислим. „Като ученици туй положение е трудно“ – може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бъдете ученици. Някои, като ме слушат, казват: „Много лесно говори Учителя, ама той бил ли е на нашето положение?“ Аз ще ви попитам тъй: Вие на моето място били ли сте? Аз на вашето място съм бил, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, аз съм го минал, тия задачи съм ги решил, минавал съм през тях; решил съм ги и мога да ви кажа как да ги решите правилно. Но като ученик всяка една задача си има начин за разрешаване. Елате с мен, ще ви покажа един пример. Той е следният. Почнете да четете на някой човек морал: „Направи това!“ Караш му се. Ти с това му придаваш енергия. И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин да му говориш. За него е добре, той е точило, но ти като го точиш, ти се източваш. Ти му разправяш: „Това не прави, онова не прави“. Той се утеши. Но ти, като влезеш в къщи, забелязваш, че си изгубил нещо. Сега аз не искам да ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност. Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога да го предотвратя от тази погрешка. Казвате някой път: „Учителят не знае ли?“ 

Значение на ръцете и пръстите7 януари 1923 г., Общ Окултен Клас, София

Божествената наука обема всичко в себе си

Има нещо в човека, което не е негово. Злото в света е вън от човека. Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява. Около човека има много духове и даже някой път има борба между тях, а после той, като стане сутрин, не е разположен. Човекът не е така защитен, както мислите, и затова трябва да се моли и огражда. Христос казва: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ И всеки, който вярва в тази власт, ще бъде ограден. За да можем да живеем добре на Земята, трябва да имаме Божествен живот, да бъдем охранявани. Ще дойде един ден – и всички, които се обичат от хиляди години, ще се съберат заедно – това разбирам щастлив живот. Затворят ли едного, то двама, трима, четирима да се помолят за него. Ако биха се отворили очите на човека да вижда наблизо и надалече, той не би се смущавал. Ако не дойдат от Невидимия свят да ти помагат, какво ще свършиш сам? Аз се чудя на хората как мислят, че ще свършат нещо сами – каквото посеят, Невидимият свят го възраства. Един човек ми каза: „Аз вярвам в Христа.“ А аз му отговорих: „Ти вярваш в Него, а пък аз Го обичам.“


неделя, 15 януари 2017 г.

Къде е Господ?

Казват: „Къде е Господ?“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас.