Радост и скръб

Сега вие искате радости, но не разбирате законите на Природата. Ако пък искате скърбите, резултатът ще бъде същият. Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът. Радостите и скърбите – това са пелените, които обвиват човешкия живот. Това са две различни състояния. Аз не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това са отживели схващания. Страданията, тъй както ние ги знаем, тъй както съществуват, това са обвивка на самия живот, те са една необходимост, една неизбежност. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате. Като казвам „и да ги разбирате, и да не ги разбирате“, във философския смисъл на думата подразбирам – и да ги искате, и да не ги искате, те пак ще дойдат. Всички същества, които са минали преди нас, все са страдали. Ние искаме да минем през същия път, но като царски синове, без страдания. За никого не се прави изключение. Аз искам да срещна някого, комуто се е направило изключение. Привидно може да се показва, че някой не страда, но всъщност не е така. Всеки ще си плати данъка. Кой как дойде на Земята, ще страда. Има известни правила, на които всеки трябва да се подчини. Неизбежно е това! Тия две положения в живота – радост и скръб – ще помните, за да не се ражда индиферентност у вас.

"Пелените на живота. Радости и скърби"-26 ноември 1924 г., Общ Окултен Клас

Енергиите на животинското

Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но тия набрали се енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?“ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал, и е доволен, благодари.
"Природа и геометрия" -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Животински навици

Сега, вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал човекът тогава и сега като човек той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно това, животинското, е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й се подчинявате.

"Природа и геометрия" -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Закъснели души

Сега, за живата природа, за всички същества, които съществуват на земята, ще си съставите едно понятие не такова, каквото сегашните хора имат. Всички тия същества са разумни и страдат, само че са на градация. Това са все души закъснели, това са души в застой. Например, млекопитаещите са души, изостанали в развоя на своето развитие, закъснели са те, птиците – също. И всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така ще има закъснели души и от човечеството. Те ще бъдат закъснели души от Бялата раса, както има закъснели души от черната раса. А един закъснял от черната раса много мъчно може да мине в бялата раса. От една раса в друга много мъчно се минава. В природата има известни междини или граници за такива души.

Природа и геометрия -26 октомври 1924 г., Младежки Окултен Клас, София

Оставете ги, нека да растат

„Оставете ги, нека да растат!“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
Плевелите и пшеницата -22 януари 1922 г., Неделни беседи, София

Законът на спасението

Законътъ на спасението е единъ постояненъ законъ, който дѣйствува всѣка минута. Всѣка минута човѣкъ трѣбва да се спасява. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва само единъ пѫть да се спаси. Азъ съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това. Не вѣрвамъ, защото човѣкъ не само единъ пѫть трѣбва да яде, не само единъ пѫть трѣбва да диша, това е постоянна връзка и така е и със спасението. И ако човѣкъ постоянно не се спасява, никога нѣма да се спаси. Това показва, че трѣбва да има постоянна връзка между Бога и човѣка и тя се нарича „връзка на спасение“.

Казвате: „Спасенъ ли съмъ?“ Днесъ може да си спасенъ, но утрѣ ще те хване нѣкой за гушата; днесъ може да си ситъ, но утрѣ може да бѫдешъ гладенъ; днесъ може да имашъ добра мисъль, а утрѣ да ти дойде лоша мисъль. Значи тази трояка връзка у човѣка трѣбва да сѫществува. Това наричамъ Законъ на спасение. Така го опрѣдѣлямъ азъ и никой не може да даде по-добро опрѣдѣление отъ това. Бихъ далъ 20 000 лева на онзи, който даде по-точно опрѣдѣление. Нека се събератъ всички логици, всички философи и дадатъ по-точно опрѣдѣление. Слѣдователно Христосъ дойде да възстанови тази трояка връзка: между хора и хора, между ангели и хора и между Бога и хората. Това е спасението.

"Спасението"-25 февруари 1917 г., Неделни беседи, София