Буквата М

Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: „Мога да направя това добро“. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате „мога“, отколкото „не мога“. Буквата „М“ прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата „Н“, която е носител на отрицателното в света. – Защо не може да мисли човек? – Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
"Хармоничен избор" - 11 април 1930

Раждане

Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувства, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
Хармоничен избор - 11 април 1930 г., София, Изгрев, МОК

Разумната воля

Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувства това нещо и ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето – волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.

Хармоничен избор

Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев, МОК

Душа и Дух

Сега можете да направите още няколко опити да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите „душа“ и „дух“? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът – това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта – друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: „Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост“. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта наистина носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. – Към кого проявява благостта? – Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е Любов и Мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.

Хармоничен избор

Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев, МОК

Душата е съд

Кои думи наричаме производни? – Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. – Как мислите, отде произлиза благостта? – От Бога. – А душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа влиза душата, а след нея – животът. – Какво носи животът? – Младост? – А младостта? – Добрини и радост. Значи душата е пълна с добрини и радост.

"Хармоничен избор" - Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев.

Какво по-хубаво

Някои ме питат: в кой Господ вярваш? Ние вярваме в онзи Господ, Който е Любов, Който е Живот, Който е Светлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облекло и всичко, което е в нас. Ние вярваме в онзи Господ, Който не се нуждае да Му служим по външен начин, но този Господ се нуждае от това, да изявяваме Неговата Любов навън. Той иска Неговата Любов да минава през нас тъй, както водата минава през земните пластове и се прецежда, за да излезе на повърхността чиста. Той иска всички да бъдем проводници на Божията Любов. Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредит, и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? Какво по-хубаво от това да живеем по Бога?
"Великият закон"
Беседа, държана от Учителя, на 11, октомври 1925 г. в гр. Русе