Какво по-хубаво

Някои ме питат: в кой Господ вярваш? Ние вярваме в онзи Господ, Който е Любов, Който е Живот, Който е Светлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облекло и всичко, което е в нас. Ние вярваме в онзи Господ, Който не се нуждае да Му служим по външен начин, но този Господ се нуждае от това, да изявяваме Неговата Любов навън. Той иска Неговата Любов да минава през нас тъй, както водата минава през земните пластове и се прецежда, за да излезе на повърхността чиста. Той иска всички да бъдем проводници на Божията Любов. Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредит, и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? Какво по-хубаво от това да живеем по Бога?
"Великият закон"
Беседа, държана от Учителя, на 11, октомври 1925 г. в гр. Русе

Туй тихото

 Бог е най-познатото, най-възвишеното същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме от хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към възвишеното, към благородното, това е Бог, това е Божественото в нас. Туй тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих глас говори във всички. Колко пъти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили някаква погрешка! Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: няма нищо, има начини да се поправи тази погрешка. 

1925_10_11 Великият закон11 октомври 1925 г., Неделни беседи, Русе

Връзки и отношения

Откакто се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Защо? Защото старата култура разрешава тия въпроси по един начин, а новата култура ще ги разреши по друг начин.

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Недоволството

Когато човек изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. Той е недоволен от хората, недоволен е и от себе си. Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. В тази култура човек е крайно индивидуализиран. И ние виждаме как днес всеки човек иска да подчини другите, той да стане център, около който те да се движат. Вследствие на това силно индивидуализиране между хората започва една вътрешна борба за първенство. И в заключение тази борба свършва с катастрофа, обща за всички и лична за всеки, който участвува в нея. Това нещо става и в държавите. Днес избират едного за цар, благославят го, коронясват го, но утре се обяви някаква война, която не даде очакваните резултати, и този цар се вижда принуден да напусне престола. Възцарява се друг цар, събират се около него други хора и започва пак същата история. Коя държава, кой народ и кой цар досега са реализирали своите идеали? Резултатите на всички държави, на всички царствувания са само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н.

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Гениален човек

И тъй животът изисква взаимопомощ. Науката, която ще дойде, ще бъде свързана с живота. Днес хората са готови само да се критикуват. Срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой великан. Какво излиза всъщност? На ръст сте едва 1,60 м, гърдите ви са тесни, изобщо нямате внушителен вид." Гледате друг някой – строен, добре поставен, главата – правилно сформирувана, всичко е както трябва, а всъщност тази глава нищо не ражда. Значи съвременните хора се лъжат в своите преценки, понеже не познават онези абсолютни мерки, по които могат да определят кой човек е обикновен, кой е талантлив и кой – гениален. Кои са отличителните черти на гениалния човек? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човек е гениален. Трябва точно да се определи кое в човека е гениално – носът, очите, ушите, устата, брадата или челото. Истински гениален човек е този, на когото всички удове на тялото са гениални. Ако един от удовете му не отговаря на изискванията на гениалността, този човек не може да бъде гениален. Погледът на гениалния човек е дълбок. Той е свързан с цялото Битие. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи. Той е толерантен към всички.

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София

Човек е колективно същество

Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен за това убийство?

1926_10_06 Двата полюса6 октомври 1926 г., Общ Окултен Клас, София