четвъртък, 26 май 2016 г.

Бог никога не бърза

Бог  никога не бърза. Той се занимава с най-бавните, с най-мъчните работи.  Човек се занимава с обикновените работи. Лукавият се занимава с бързите и  лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щом трябва да  свършите някаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време  имате на разположение, няма защо да бързате толкова. От вас се изисква  постоянство в работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, без да  се стремите да свършите работата си час по-скоро. От вас се изисква да  приготвите условията за дадена работа и да постоянствате, а кога ще я  свършите, това не е ваша задача. Всяко упражнение е подготовляване за  дадена работа, която ще дойде отпосле. 
Например, даде ви се упражнение  да носите десет пъти на ден вода. Казвате: Какво ще придобия с това  упражнение?— Първо ти каляваш волята си, която указва влияние върху ума,  а умът — върху чувствата. Чрез носене на вода, неусетно, в организъма  се внася малко влага, малко магнетизъм, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено в слабите, в сухите  натури. Носенето на вода внася мекота в човешкия характер, посредством  която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка към  устойчив живот. Тъй щото, ходете по десет пъти на ден за вода, но не  бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати.


1927_07_06 В живота -6 юли 1927 г., Общ Окултен Клас, София

Бързането

Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От  походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите,  които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н.  Изобщо целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази  наука, той всичко може да чете. Това показва, че няма нищо  скрито-покрито в света. Хиромантикът чете по ръката, а онзи, който  разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И простите хора,  които се ползват от житейската си опитност, познават нещо по хода на  човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава". В Школата  бързане не се позволява. Бързите, лесните работи са от лукавия. 

1927_07_06 В живота-6 юли 1927 г., Общ Окултен Клас, София

сряда, 25 май 2016 г.

Правилно ходене

Казвате: как трябва да живее човек, че между сърцето и ума му да  има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не  трябва да се държи по-дълго време на единия или на другия крак. По  движенията на човека, по хода му можете да познаете дали той е  благочестив или не, дали е крадец или не. Изобщо всичко, каквото  човек мисли и чувства, се отразява върху хода му. В движенията, в хода  на човека са отбелязани не само сегашните му черти, но и такива, които  той носи от миналото. Някой върви и подхвърля краката си ту на една, ту  на друга страна. Това са атавистически прояви на миналото. Човек трябва  да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да  се коригира. — Ама не е ли позволено да ходя както искам? — Щом искаш,  всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на  кривите ти постъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне  последствията на своите постъпки. — Ама не мога ли да пиша както искам?  — Не можете. За писмеността има правила, които трябва да се спазват.  Всяка буква трябва да се постави на мястото си. Не се ли постави на  мястото си, написаното от вас няма да има никакво съдържание.  

1927_07_06 В живота-6 юли 1927 г., Общ Окултен Клас, София

Без корист

Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия и забавления, за да придобиете висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо.

    

вторник, 24 май 2016 г.

Братство

Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.


понеделник, 23 май 2016 г.

Слабо и силно

Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. 

1932_07_19  Слабото и силното19 юли 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи, Рила