Три вида философии

Казвате, за пример, че вярвате в нещо. Днес вярвате, утре не вярвате, изменяте на вашата вяра. Днес вярвате в Бога, утре не вярвате. Това показва, че не сте установени в тази, тъй наречена Абсолютна реалност. Това се дължи на обстоятелството, че човек минава през три различни състояния: Един ден той живее в главата си, и тогава е мислещо същество. На другия ден слиза в сърцето си и започва да чувства. На третия ден слиза в стомаха си, и тогава всичките му работи се разбъркват, всичко става на каша. Той намира, че разбиранията му не са такива, каквито са били вчера; чуди се защо хората са станали такива лоши, толкова неразбрани. – Причината за това разбъркано състояние в него не са хората, но като слязъл в стомаха, в кашата на своя живот, той мисли, че тази каша е вън някъде. Този човек разсъждава, спори, съди хората и мисли, че има някаква велика философия. – Има той философия, но философията на стомаха. Следователно, има три вида философия: философия на стомаха, философия на сърцето и философия на ума.

1929_03_24 Сам Отец24 март 1929 г.,Неделни беседи, София

Закон на съответствие

В природата съществува закон на съответствие, според който колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. В Битието е казано, че Бог създаде света в шест дена и за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал, е добро. За втория ден само не се е произнесъл нито добре, нито зле. Щом е така, защо хората виждат зло в света? Кое от двете мнения е по-право: това на Бога или човешкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Всъщност, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия са абсолютно верни. Те са частични схващания, резултат на частично разбиране на живота. Дойдем ли до абсолютното разбиране на живота ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват.

1930_02_09 Побеждавайте злото9 февруари 1930 г.,Неделни беседи, София

Изкачване и слизане

На другия ден, от изгрева на Слънцето до обяд човек пак се качва на планината, а след обяд слиза в долината да работи. През нощта човек е пак на работа. Тогава започва най-грубата работа – пречистване на къщата. Господарят излиза от къщата си, т.е. от своето тяло, а слугите пречистват цялата къща. Сутринта, когато господарят, т.е. Божественото в човека се върне в къщата си, намира всичко пречистено, в пълен ред и порядък и започва работата си: изкачване на високия връх и после слизане в долината на работа. Следователно възкачването нагоре е път на Божественото, а слизането в долината е път на човешкото.
1930_08_21 Божествена връзка21 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Долина и планина

Може ли този, който е в долината, да вижда това, което друг вижда на планината? Това не показва, че този, който е в долината, не е способен да вижда както онзи, който е на планината. И той може да вижда както този на планината, но днес няма възможност да се качи на това високо място, вследствие на което много неща за него не са ясни. Следователно, когато някои неща не са ясни за вас, вие трябва да напуснете долината, да се качите на планината и оттам да ги разглеждате. Значи от изгрева на Слънцето до обяд човек седи на планината. Този процес в нашия живот е възходящ. Ние го наричаме служене на Бога. Дойде ли Слънцето до най-високия връх на планината, то започва постепенно да слиза, върви към залязване. С него заедно и човек прави друга дъга в своя живот: той слиза в долината, дето ще започне Божествената работа.
1930_08_21 Божествена връзка21 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Кое е от Бога

Ние сме свободни да действаме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни. Например човек трябва да яде. Колко трябва да яде? – Колкото Природата му е определила. Яде ли повече, отколкото му е определено, той ще се разстрои. Кой е виновен за това? Бог е определил на всеки колко трябва да яде. Яж умерено, докато ти е сладко, но без да преяждаш. Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека. Грехът не е нищо друго, освен неизпълнение на Великия Божи закон.

1930_08_20 Познава гласа му20 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Център на всяка разумност

Известно е на всички що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове – всички разумни същества, по-близо или по-далече, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв – според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – Център на всяка разумност.

1930_08_20 Познава гласа му20 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро