Център на всяка разумност

Известно е на всички що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове – всички разумни същества, по-близо или по-далече, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв – според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – Център на всяка разумност.

1930_08_20 Познава гласа му20 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Божественото не се търси

Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са човешки. Божествената светлина сама иде; въздухът сам иде – около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по целия свят ще намерите Божественото. Човек трябва само да измени своята посока и Божественото ще го намери. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човешкото добре. Понеже не сте усвоили Божественото както трябва, и човешкото, което търсите, не може да усвоите – там правите погрешки. Ако Божественото се усвои добре, и човешкото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.
13-та Беседа от Учителя, държана на 27 октомври, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев. 

Създайте си характер

Правило в носенето е: Дреха, която не обичате, оставете настрана. Обуща, които не обичате, не ги туряйте на краката си. То е лично. Не хората как носят. Ако искате да създадете в себе си характер, то е пътят. Никога не носи нещо, което не обичаш. Никога не носи едни тесни обувки, понеже влияе върху характера.
1944_10_27 Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

Памучни и ленени

Според мен най-хубавите дрехи за възпитанието са ленените дрехи и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Човек, който е малко болен, вълнени дрехи да носи. По някой път по-малко престъпления правим в лена и памука. За вълнените дрехи -ще острижем, ще вземем дрехата на овцата преждевременно, от бубата ще вземем пашкула преждевременно. Много хубави са вълнените дрехи, обаче за самовъзпитанието памучните и ленените са по-добри. Не че е лошо да се носят вълнени дрехи. 
Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

Доброто е което възпитава

Казвам: Когато ходите през седмицата, наблюдавайте хората как вървят. Колко хора ще намерите, които вървят правилно, да има нещо хубаво в ходенето. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате вярно физическия свят, не може да извадите верни заключения от фактите. Как ще наблюдавате мислите и чувствата, те са отвлечени работи. Ако видимите неща не ги разбираме, как ще разберем невидимите? Ако ти доброто не може да оцениш, злото съвсем не можеш. Човек от злото не се възпитава, доброто е, което възпитава. Със злото възпитание не може да стане. Злото е само ограничение, то ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, по което човек може да се възпита, е доброто като храна. Злото е като предупреждение да не ядеш много. Що е възпитание? Възпитанието е резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добрата храна, добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки, всичко туй, което е видимо в света.
1944_10_27 Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово

Закони и болести

Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. 

1941_01_08 Ще ви бъде -8 януари 1941 г., Общ Окултен Клас, София