Памучни и ленени

Според мен най-хубавите дрехи за възпитанието са ленените дрехи и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Човек, който е малко болен, вълнени дрехи да носи. По някой път по-малко престъпления правим в лена и памука. За вълнените дрехи -ще острижем, ще вземем дрехата на овцата преждевременно, от бубата ще вземем пашкула преждевременно. Много хубави са вълнените дрехи, обаче за самовъзпитанието памучните и ленените са по-добри. Не че е лошо да се носят вълнени дрехи. 
Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

Доброто е което възпитава

Казвам: Когато ходите през седмицата, наблюдавайте хората как вървят. Колко хора ще намерите, които вървят правилно, да има нещо хубаво в ходенето. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате вярно физическия свят, не може да извадите верни заключения от фактите. Как ще наблюдавате мислите и чувствата, те са отвлечени работи. Ако видимите неща не ги разбираме, как ще разберем невидимите? Ако ти доброто не може да оцениш, злото съвсем не можеш. Човек от злото не се възпитава, доброто е, което възпитава. Със злото възпитание не може да стане. Злото е само ограничение, то ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, по което човек може да се възпита, е доброто като храна. Злото е като предупреждение да не ядеш много. Що е възпитание? Възпитанието е резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добрата храна, добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки, всичко туй, което е видимо в света.
1944_10_27 Изменена посока27 октомври 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово

Закони и болести

Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. 

1941_01_08 Ще ви бъде -8 януари 1941 г., Общ Окултен Клас, София

Не ви съветвам

Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. 

1941_01_08 Ще ви бъде-8 януари 1941 г., Общ Окултен Клас, София

Бог не е човек

 Бог не мяза на човек, Той не е като нас. Той е същество, за когото няма противоречие. От най-лошите работи може да изкара най-добри. Той злото го превръща на добро. Той познава химията тъй добре, че от всичките киселини може да извади най-хубавите неща за ядене и пиене. Каквото му дадеш, Той ще изкара най-хубавото, няма нещо лошо за Него. Той само знае как да го направи. 

1941_01_05 Дева зачна5 януари 1941 г., Неделни беседи, София

Ние сме носители

Някой ден ти чувствуваш тъга, някоя тъга иде от някъде. Някой ден чувствуваш една радост и тя не е твоя. Някой ден чувстваш побуждение да направиш нещо, но и то не е твое. Всичките стремежи, побуждения не са ваши. Музикантът свири, този стремеж не е негов. Поетът пише, но този стремеж иде от друг свят. Художникът рисува, но и този стремеж иде от друг свят. Героят е герой, но от друг свят иде стремежът му. На всичко туй ние сме носители. Казвате: Нашето. Ние не разбираме така. В света всичко, което Бог е създал, е наше, когато ние работим заради Него. Когато работим само заради себе си, то не е наше.
1941_01_05 Дева зачна -5 януари 1941 г., Неделни беседи, София