Естествен ред на нещата

И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.
1929_08_28 Естествен ред на нещата28 август 1929 г., Общ Окултен Клас, София

Здрави чувства

Една от задачите на човека е да проявява естествено чувствата си. От това зависи неговата мисъл и здравето му. Здравите чувства подразбират здрава мисъл и здраво тяло. С това се обяснява защо човек може да изучава или да не изучава известна наука. Човек изучава само онова, което обича. Щом не обича даден предмет, той не го изучава. Първо трябва да почувстваш любов към известен предмет, за да започнеш да мислиш върху него, да търсиш начин как да го възприемеш най-правилно. Ще каже някой, че не се нуждае от много знания. Ние пък казваме, че малкото знание умъртвява човека, а многото знание го възкресява; малкото знание заробва, а многото знание събужда мисълта и повдига човека.

1928_10_12 Закон за постижение / Методъ за реализиране на желанията12 октомври 1928 г., Младежки Окултен Клас, София

Лунните желания

Като говорим за път на желанията, дохождаме до слънчевите, и казваме, че те не принадлежат само към слънчевата система, но са и вън от нея. Понеже Луната е спътница на Земята, нейните желания имат отношение първо към Земята, а после към Слънцето. Лунните желания имат отношение главно към въображението. Който има добре развито въображение, е силен човек. Той събира много идеи в себе си, затова трябва да бъде силен, да ги носи. Тъй щото, когато някой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законите на Битието. Не можеш да си въобразяваш всичко, защото не можеш да носиш тежестта на всички идеи. Всяка мисъл има определена тежест, която оказва влияние върху мозъка. Тежестта на мислите няма отношение към физическия живот на човека, но се отразява върху умствения му живот. Затова, казвам: Не претоварвай мозъка си с повече мисли, отколкото той може да носи. 

1928_10_12 Закон за постижение / Методъ за реализиране на желанията12 октомври 1928 г., Младежки Окултен Клас, София

Постижение и приготовление

Във времето на Христа Учението беше постижимо само за дванадесетте, а за седемдесетте и двама души не беше постижимо. Те само се подготовляваха за него. Това, което тогава беше приготовление, сега ще стане постижение. 

Християнството днес се намира пак в периода на приготовление. Когато дойде Царството Божие на Земята, то ще бъде приложение. 

НЕПОСТИЖИМИТЕ НЕЩА - Петър Дънов -Библиотека → Библиотека - Петър Дънов

→ Документални и исторически книги

→ Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)

Роптание

Всички съвременни хора, светски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаят. Светски хора, които ядат пищна храна, роптаят; религиозни хора, които ядат постна храна, също роптаят. Значи причината за роптанието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарят не му заплатил колкото трябва. Жената роптае срещу мъжа си, че не я обичал както трябва. Според нея щом мъж ѝ не я обича, тя не може да влезе в Царството Божие. Слугата представя светския човек, който яде пищна храна, но е недоволен от живота. Жената представя религиозния човек, който яде постна храна, сочива, и той е недоволен от живота. И двамата роптаят, търсят нещо, което не могат да намерят. Жененият е недоволен, че се е оженил – роптае; нежененият е недоволен, че не се е оженил – роптае. Жененият е религиозният човек; нежененият – светският. И двамата роптаят, и двамата са недоволни. Религиозният роптае, че се е оженил; той мисли, че женитбата му препятства да влезе в Царството Божие. Светският роптае, че не се е оженил. Той казва: „Ако бях женен, щях да имам синове, дъщери, работите ми щяха да вървят напред. Сам човек какво може да направи? Нямам жена, нямам деца да ми помагат. С един камък къща не става.“ 
Сега, аз изнасям тия факти, за да обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и да го обясня. Роптанието е резултат на дълбок психически процес, който става в човека. Често роптанието произтича от малки причини. Малки, дребни причини правят човека недоволен. Някой е недоволен, че не е красив. От какво зависи красотата на човека? Любовта е мярка за красотата. С други думи казано: Когато обичате някого, той е красив; когато не го обичате, той не е красив. Външно красивият човек е маска, която някой скулптор е изваял и поставил на човешкото лице. Махнете тази маска и вижте, дали човек под маската е красив. Ако някой човек и под маската е красив, той може да се нарече истински красив. Следователно истински красив човек е този, който няма маска, т.е. който външно и вътрешно е красив.

1935_08_25 Сочни храни25 август 1935 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

Всяка една душа

Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, принципът или онова начало, което сближава хората, не е нито техният ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в Природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление. Какъв е законът? – Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може да се прояви. Значи ако животът е забавление, за всички трябва да е забавление. Ако е радост, за всички трябва да е радост.

1924_09_01 Съзнателният живот като забава1 септември 1924 г., Съборни беседи, София