99 пъти

Деветдесет и девет пъти да прочетеш Библията и да я разбереш, не е трудна работа. Трудна работа е да те обичат много хора. Да те обичат сто души, всеки иска да ти обърне внимание, че ти няма да бъдеш свободен. Трябва постоянно да им служиш на тях, ден и нощ. Господ като видя работата, че е трудна, казал само един да ви обича. Да остане време заради вас. Един ден, като се развиете и станете като ангелите, може по десет, петнайсет, двайсет, сто души да има. Сега един ако ви обича, благодарете на Бога. То е правилният път. Пък ако някого двама души го обичат, вие го считате престъпление на земята. Всяка жена счита един мъж престъпник, ако има четири–пет жени да го обичат. Казва – не е морален. Че как е възможно добрите жени да обичат лош мъж? Щом няколко жени обичат един добър мъж, какво лошо има в това? Няма никаква мисъл. Не тургайте тази изопачена мисъл, че ако вас ви обичат, хората за тази обич имат нещо користолюбиво, защото не сте вие, които обичате. Вие по някой път сте носители на любовта. В невидимия свят като слезе един ангел, иска да се прояви, той няма да се прояви с вашето тяло. Ще ви накара да обичате. Представете си стотина хора, които обичате. Какво престъпление сте извършили? Никакво престъпление, неразбиране на живота.

ДВАТА МЕТОДА И ДВАТА ПЪТИЩА КЪМ СРОДНАТА ДУША - 7 април 1935 г., Утринно слово, София

Онова, което любовта ни говори

С какво трябва да се занимаваме? С онова, което любовта ни говори. Каквото говори в дадения случай, то е единственото, с което трябва да се занимаваме. Когато говори любовта ще слушаш. Тоз говори туй, онзи говори онуй, всичко туй ще оставиш. Туй което говори тя, ще слушаш. Никой не може да говори, както тя говори. Никой в света не е в състояние, нито поет, нито философ да говори, както любовта говори. Тя като ти говори, ще я слушаш. И няма да я сравняваш с никого. Всички други трябва да станат сенки на любовта.Тя да изпъкне и тогава ще я разбираш. Вий по някой път искате да покажете на хората, как ви се е открила любовта. Туй, което любовта ви открива, тя не иска никога вие да го казвате на другите. Ако има нужда, тя ще говори. Любовта няма нужда от преводчици*. Единствената сила в света, която не търпи преводчици, тя е любовта. Другите може да искат, тя не иска преводчици. Като дойде, знае всичките езици, може да ти каже и ти да разбереш. Като говори любовта, всички я разбират.

1944_06_22 Неразбрана и разбрана любов / Разбрана и неразбрана любов22 юни 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, Витоша, в. Острец

*преводчици - преводачи

Художник

Момък, който обича една мома, трябва да й припише всички добродетели. Той трябва да бъде за нея художник, а не капелмайстор. Като художник той трябва всеки ден да я рисува, да създаде от нея ангелски образ. Като нарисува хубави картини, той има право да ги продава, но в никой случай няма право да продава своята възлюбена. В този смисъл всеки човек трябва да стане художник, да вижда красивото в хората. Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Божествен дух и Божествена душа, а също така – Божествен ум и Божествено сърце. Лошото в човека е кал, която може да се изчисти. За да не се каляте, не се спирайте върху нечистото в човека. Влезе ли животът в него, той всичко ще изчисти. Задачата на художника е да рисува и да изучава чертите на човека. Той трябва да знае защо косата на един човек е мека, а на друг – остра; защо ноктите на един човек са къси и широки, а на друг – тесни и дълги; защо носът на един човек е къс, а на друг – дълъг. Като рисува хората, художникът лесно изучава чертите и линиите на човешкото лице.
1939_08_06 Светлина, топлина и сила6 август 1939 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Седемте езера

• 992 • За човешките желания

Вие често служите на чужди желания, не сте господари на желанията си. Всеки трябва да си отговори господар ли е на своите желания или слуга. Ако си господар на своите желания, ще имаш един резултат, ако си слуга ще имаш друг резултат. Също от значение е добро или лошо е желанието. Ако е лошо, търси начин да се освободиш от него. 

Петър Дънов -Библиотека

 

→ Последователи на Учителя

 

→ Влад Пашов (1902- 1974)

 

→ Имам дом Неръкотворен II

Реализиране на желанията

Като не знаят законите за реализиране на желанията, хората се чудят защо едни от желанията им не се постигат, а други се разрушават. Много естествено, днес на Земята има около два милиарда човека; представете си, че всички тия хора в един момент имат едно и също желание, значи на вашето желание се явяват още два милиарда конкуренти - каква е вероятността именно вие да постигнете това желание? При това съвременните хора не са дошли до еднакъв уровен на развитие, за да знаят в даден момент кой човек има най- голяма нужда от нещо и да могат да отстъпят. Хората не са организирани в едно общо цяло, всеки живее за себе си и се стреми към своите лични интереси. В това отношение хората са подобни на пясъчни зрънца, поставени в едно шише; те постоянно се блъскат, удрят се едно в друго, без да постигнат това, което желаят - каква хармония може да съществува между пясъчните зрънца?

1927_03_13 Реализиране на желанията / Щастието13 март 1927 г., Младежки Окултен Клас, София

Не се обръщайте назад

Човек се ражда с условия и възможности да бъде учен, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всеки момент; от сутрин до вечер той складира микроскопически опити и знания в съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нещо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е зад гърба ви. Щом сте тръгнали на път, не се обръщайте назад, да видите какъв път сте изминали. Отправяйте вниманието си към това, какво сте срещнали на пътя си и какво сте научили, а не колко и какъв път сте извървели. Някои религиозни хора се спират върху въпроса, какво е направил Христос за човечеството. Те си казват: „Христос дойде на земята, пожертва се за човечеството и изкупи греховете му. Ние сме вече спасени, няма защо да се безпокоим и да работим“. Това е криво разбиране. Отсега нататък ще работиш и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзнал това.
Причини за страданията - Утринно Слово от Учителя, държано на 29 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.