Когато нещата започват добре

Божественият свят се отличава с друго качество: нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е Божествена. Щом започва зле и свършва добре, тя е под ръководството на Светлите духове, на Светлите същества. Щом започва добре и свършва зле, тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагноза. Дали вярвате в това - то е друг въпрос. Аз не искам да вярвате. Ако намерите, че е правдоподобно - добре, ако намерите, че не е - свободни сте.

Изучаване на Любовта

Коя е науката за възрастния? – Любовта. И Любовта има своя азбука. Първо ще научиш азбуката, а после ще четеш, ще изучаваш правилата на тая наука. Значи Любовта има своя граматика, свой език. Можеш да изучаваш Любовта в превод, от преводната литература; можеш да я изучаваш в оригинал. Като изучаваш любовта на растенията, на животните и на хората, това е Любовта в превод. Това е проява на Любовта в малък мащаб. Въпреки това комарът, например, мисли, че неговата любов е голяма. И рибата мисли, че любовта ѝ е голяма. Амбицията на рибата е голяма, а не любовта ѝ. Тя не ражда по едно–две деца, но хиляди и то наведнъж. Рибата казва: „Както виждате, аз не раждам само едно дете, но триста хиляди!“ Да се хвалиш с такова изобилие, това е детинска работа.

1937_01_24 Конкретното в Любовта24 януари 1937 г., Утринно слово, София

Защо светът е създаден така

Има положения в живота, при които човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Благодарение на това, човек има крива представа за нещата. Затова той вади и криви заключения. Тази е причината, където хората не разбират живота, не знаят защо е създаден светът. Често и религиозните, и светските хора се питат защо светът е създаден така, а не иначе. Досега никой не е отговорил на тоя въпрос и не може да отговори. Който е създал света, Той има свой план. Като знаете това, не се занимавайте с въпроса, защо светът е създаден така; не се заемайте с решаване задачите на други същества. Тия въпроси не са за вас. Задача на детето от първо отделение е да изучава буквите – нищо повече; задача на детето от второ отделение е да се занимава с читанката си; детето от трето отделение изучава естествознание, отечествознание и други предмети; детето от четвърто отделение преговаря и разширява всичко, което е изучавало в първите три отделения. Като научи буквите и започне да срича, детето има високо мнение за себе си. То мисли, че много знае. Наистина, изкуство е да знаеш да сричаш. Не е малко нещо от пълен невежа да прогледаш, да знаеш да четеш. Да научиш буквите, да сричаш и да четеш, това е наука за децата. 
1937_01_24 Конкретното в Любовта24 януари 1937 г., Утринно слово, София

Каквото кажеш с любов

Христос казва:  "Много неща още има да ви кажа, но сега не можете да носите". Питате:  "Какви са тия неща?" Представи си, че искаш да обичаш някого. Как ще го  обичаш, ако нямаш воля? Как ще Го обичаш, ако чувствата ти са  непостоянни? Да обичаш някого, това е наука. Така трябва да го обичаш,  че той да е доволен от тебе. Ти трябва да го погледнеш така, че той да  разбере твоята готовност да му служиш всякога. Види ли твоята искреност  към себе си, и той да е готов да ти отговори със същото. Не е достатъчно  само да покажеш на човека, че го обичаш, но и той да оцени и разбере  твоята обич. Ако той не може да оцени любовта ти, никаква любов не си  проявил към него. Оня, който искрено обича, само в пет минути може да  премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи  пет минути и скръбта му ще изчезне. Видиш ли, че някой е скръбен, не му  говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: "Не се смущавай,  ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога." Каквото кажеш с  любов, ще стане, защото в дадения случай ти си авторитет, проява на  Божията воля. Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: "Господи,  ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от  страданието му." 
1932_03_30 Възпитание на волята30 март 1932 г., Общ Окултен Клас, София

Едно мислех, друго стана

Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията й. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.

1932_03_09 Ми бемол и фа диез9 март 1932 г., Общ Окултен Клас, София

Божествения огън

А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън.
20 август 1912 г. Съборна беседа, Велико Търново